Мила Родино, ти си земен ад

Васил ПОПОВ
Камен КОВАЧЕВ

Община Годеч се населява от 6086 жители. Това са официални данни отпреди 5 години, тъй че едва ли може да им се вярва. Когато става дума за малка община в северозападната част на Софийското поле, най-добре е да се доверим на очите си.
До града се стига по асфалтов път, ненадейно изкърпен тая пролет. Местните говорят, че отколешните дупки са запълнени, понеже вицепремиерът Цветанов е родом от съседното село Шума и се обзалагат колко време ще издържат поправките. Пътищата, свързващи общинския център с останалите населени места, са като след война. Коварни дупки дебнат невнимателния шофьор, дръзнал да си помисли, че международният път Годеч - Драгоман - Царибриброд трябва да отговаря на някакви стандарти.
Пътните капани са разположени шахматно на най-тесните места и по най-острите завои, а стеснения и виражи дал Бог. Малцината работници, запазили работните си места след приватизацията на бившото държавно пътно управление, следват новото златно правило "Ако напраимо све, що че радимо догодина?", в превод на книжовен език: "Какво ще правим догодина, ако си свършим работата като хората?" По трасето с остатъци от асфалт и канавки подскачат камиони, пълни с въглища от близката мина Станянци, а оредяващото население от селата наоколо събира падналите парчета, за да се грее през зимата. Въглищата са един от най-важните източници на препитание в района. По един или друг начин всички са свързани с тях. Мината обаче от години е в ръцете на Хр. Ковачки. Персоналът й е намален, заплатите са жалки, нова, а и стара техника вече почти няма. Условията на труд са като преди Средновековието, жалват се работниците. Инспекцията по труда не смее да припари в частната светая светих.
Бившите ТКСЗС-та отдавна са част от стопанската история на България. Кооперациите, които ги заместиха, обаче би трябвало да станат част от съдебното настояще. Върху хмелното поле, което беше гордостта на аграрната мисъл в град Годеч, днес избуяват магарешки тръни. Модерните за времето си обори в село Туден, които приютяваха стотици елитни крави, в момента изглеждат като сцена от военен филм. Тракторите, комбайните, редосеялките и камионите отдавна са разпродадени. Член-кооператорите не са получавали дивидент от години. До зимата кооперацията им ще бъде ликвидирана, а как ще си получат парите, никак не е ясно. Председателят се крие, общо събрание не се свиква, опустошението продължава...
Допреди година-две битовата престъпност процъфтяваше, не без благосклонното бездействие на градската полиция. Местни бандити с по двайсет висящи дела и по няколко условни присъди тарашеха вили и къщи наред и отмъкваха всичко ценно. След разкрития на ДУМА в РПУ-то назначиха нови хора и апашите сякаш кротнаха, макар че преди няколко месеца заблудени гастрольори откраднаха медните жици на кметството в село Туден. Полицията обаче бързо ги разкри. Друг въпрос е, че те надали ще попаднат зад решетките, но това не е общински, а обществен проблем.
Водоснабдяването на района, оказва се, също не е общински проблем. Водоснабдяването е в ръцете на частна фирма, а това на местен диалект означава, че тя може да прави, каквото си поиска. Водопреносната мрежа е вредна за здравето, защото е етернитова и е безнадеждно остаряла. Но признаци, че ще бъде подменена с нова, няма. Авариите са ежедневие. Понякога минават години, преди от ВиК да дойдат и да отстранят някой теч по класическия български способ - набиване на дървен чеп. С това грижите им приключват и започват грижите на водоснабдените, тъй като аварийните екипи не си дават зор при запълването на останалите след "поправките" изкопи. Ако искаш да стигнеш до къщи с кола, запрятай ръкави и хващай лопатата. Ако си недоволен, оплачи се на арменския поп в София, в Годеч арменска църква няма.
Номера с арменския поп умело взеха да го прилагат и левентите от Енергото. Електроснабдяването също не е грижа на общинската управа, понеже е поверено на чешкия монополист ЧЕЗ. Както читателят си спомня, преди 4 години пак ДУМА разкри престъпна схема за кражба на медни захранващи проводници, в която бяха замесени служители от въпросната ЧЕЗ. Тогава монополистът се принуди за своя сметка и напълно безплатно за потърпевшите да възстанови електрическата мрежа на 300 имота в района и при това го направи навръх националния празник 6 май! Днес се прилага нов атракцион. Монополистите загубиха съдебния спор с държавата и бяха принудени отново да въведат ежемесечното отчитане на изразходвана електроенергия. И наистина инкасаторите пак започнаха да обикалят всеки месец. Но някои жители получават зашеметяващи сметки за ток, понеже по усмотрение на чиновниците от местния клон на ЧЕЗ на тях им начисляват сметката "на база". Така се стига до абсурдната ситуация, при която потребител, който дълго време е плащал на монополиста забранените от българския съд прогнозни сметки, се оказва не негов длъжник, а негов кредитор. Има потребители, които по този начин са надплатили стотици левове на Енергото, но то, вместо да им върне парите, ги заплашва с изключване. Защото меродавни са не показанията на електромера, надлежно снети и записани от инкасатора, а забранените от съда, но неотменени в Годеч прогнозни "изчисления". Всеки опит за уреждане на проблема завършва с дежурната фраза: "Оплачете се в София, аз тук нищо не мога да направя". Тая "хитрина" направо си плаче за прокурор и ние апелираме към съответните власти да ни зарадват някоя сутрин с началото на операция "Бушон".
Ако пътищата, сигурността, водоснабдяването, условията на труд и електроснабдяването не са проблем на общинското ръководство, то чистотата би трябвало да бъде. Така поне се твърди в приетия от самото него Общински план за развитие 2004-2010. Ако се вярва на въпросния документ, през 2010 г. в Годеч би трябвало да заработи пречиствателна станция за отпадни води. Би трябвало, но не би.
През въпросния период обаче общината се сдоби не с пречиствателна станция, а с фонтан. Той може и да мине за красив в очите на непретенциозния наблюдател, но определено гълта общински средства за електроенергия и за поддръжка, а те са неоправдан лукс по време на световна икономическа криза.
Разширяващата се канализационна мрежа продължава да се "зауства" в коритото на река Нишава. Отпадните води стигат чак до границата с Република Сърбия и на практика се вливат в река Дунав, а оттам в Черно море.
Канализацията на Годеч е единственият замърсител в българското поречие на река Нишава. Съдържанието й обаче е напълно достатъчно да предизвика бавната агония на цялата екосистема и да уврежда както Дунав, така и морето. Отговорните фактори или не са чували, че България е подписала Дунавската конвенция и Конвенцията за опазване на Долен Дунав, или по почина на Пътното гледат да не си вършат работата днес, за да имат какво да обещават на следващите избори.