Енергиен преход

От 21 август човечеството използва природните ресурси на планетата "на кредит". За деня на изчерпването на екологичния бюджет алармира неправителствената организация "Глоубъл футпринт нетуърк" (Global Footprint Network), според която в края на 80-те години на миналия век нашето влияние върху екологията е било като цяло равно на размерите на Земята. Днес то е с 50% повече.

"Ако изхарчите едногодишния си бюджет за 9 месеца, вероятно ще се притесните. Точно толкова сериозно е положението и с общия екобаланс на Земята", предупреди президентът на GFN Матис Вакернагел. До края на XX век развитите страни използваха сравнително евтини и изобилни енергийни ресурси. Лесният достъп, липсата на изисквания и ограничения за CO2 емисиите и търговския императив на пазара обаче превърнаха същите тези развити страни в играчи, зависими от изкопаемите горива. Днес необходимостта от използването на възобновяеми енергии и инвестициите в нови енергийни технологии са осъзната отговорност. Това не се дължи единствено на факта, че те помагат за смекчаване на климатичните промени чрез намаляване на парниковите газове, за устойчивото развитие и сигурността на доставките. Нуждата от по-нататъшното им насърчаване касае и разширяване на индустрията, основана на знанието, която всъщност е източник на работни места, на икономически растеж, на  конкурентоспособност и на селско и регионално развитие.

От ново поколение

Миналата седмица Евростат ¹ публикува доклад, в който ясно личи енергичният преход на Европа към възобновяемите енергийни източници. Изследването "Статистически аспекти на енергийната икономика през 2009 г." предоставя интересни подробности. Оказва се, че за една година (от 2008 г. до 2009 г.) използването на възобновяема енергия в Европейския съюз се е увеличило с 8,3 на сто. Някои страни са постигнали особено голям напредък в този аспект. Днес Португалия получава почти 45% от електроенергията си от възобновяеми източници, в сравнение с 17% преди пет години. Докладът на Евростат констатира, че производството на енергия от антрацитни въглища и природен газ отчита "значителен спад" (съответно 9,2% и 10,1%). С цел редуциране на емисиите парникови газове Европейският съюз настойчиво изисква от страните членки да намалят използването на въглища. Всъщност на възобновяемата енергия се падат 18,4% от производството на първична енергия, изоставайки с малко от природния газ, който осигурява 19,3 процента. Енергийната зависимост отчита спад с 5,7%, като Русия остава основен доставчик на петрол, природен газ и въглища. Енергийният интензитет - мярка за това колко енергия се използва за единица продукция - намалява за шеста поредна година. А това може да означава само едно - страните членки се учат да използват енергията по-ефективно.
"Отделянето на увеличаващата се икономическата активност от увеличаващото се енергийно потребление е цел за устойчиво развитие", се отбелязва в доклада. Според документа енергийното потребление в целия Европейски съюз е спаднало с 5,5% до нива от преди десетина години, въпреки че някои съкращения са в резултат на глобалната рецесия.          
До 2020 г. ЕС трябва да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници до 20% от потреблението - това е целта, залегнала в законодателния пакет "Енергетика - Климат", приет през декември 2008 година. Планът има тройно действие, защото набляга още на намаляване на парниковите газове с 20% спрямо нивото им през 1990 г. и 20% икономии на енергия. Ако понастоящем възобновяемите енергийни източници са около 10% от общото енергийно потребление на ЕС, те имат потенциал да се превърнат в значимо предизвикателство в борбата срещу енергийната зависимост на Европа, която внася 50% от ресурсите си. В доклад на Европейския съвет ² за възобновяема енергия (EREC), публикуван през април 2010 г., се анализират различните "собствени" енергийни източници и възможността им да отговорят на европейските енергийни нужди. Заключението на доклада гласи, че през 2050 г. ЕС може да задоволи 100% от енергийното си потребление (за отопление, електричество и транспорт) благодарение на възобновяемите източници. Проблем обаче поставят големите разлики на национално ниво. Контрастът се изразява както при потреблението, така и при производството и структурата. Например, ако Франция залага на относително балансиран енергиен микс (приблизително 1/3 петрол, 1/3 ядрена енергия и 1/3 други), Великобритания разчита на залежите и вноса, а Дания, една от страните с най-изострена чувствителност към проблемите на околната среда, изнася въглеводородни горива, но и развива максимално чистите енергийни технологии.

Крачки напред

Бързоразвиващите се икономически гиганти като Китай подхождат с нежелание към определянето на задължителни цели за намаляване на парниковите газове. Вместо това те определят като своя цел намаляването на енергийния интензитет. Според доклад на организацията Worldwatch Institute (Powering China's Development: The Role of Renewable Energy) Китай може да постигне или дори да надвиши целта до 2020 г. да произвежда 15% от енергията си от възобновяеми енергийни източници на фона на 8% през 2007 година. Страната прави големи крачки към усвояването на вятърна, фотоволтаична (клетки, които конверират слънчевата енергия директно в прав ток), слънчева енергия, енергия от биомаса и биогорива. Пекин се амбицира да инвестира 180 милиарда евро до 2020 г. в неизкопаеми горива, за да покрие 16% от нуждите си. Ако задържи този курс, през 2050 г. възобновяемите енергии може да осигуряват 30% от необходимата енергия на страната. Нещо повече, според проучване на общественото мнение китайците поставят проблемите на околната среда на четвърто място след медицинските грижи, безработицата и разликата в доходите.
В този смисъл решението на интернет гиганта "Гугъл" (Google) да се превърне в лидер на пазара за възобновяеми енергии не е голяма изненада. През януари ръководството на компанията подаде заявка пред американските власти за лиценз за работа в енергийния бизнес, включително търговия с електроенергия. За целта бе създаден филиал на компанията - "Гугъл Енерджи" (Google Energy). Освен това съвместно с "Дженерал илектрик" (General Electric) Google разработи онлайн инструменти за измерване на потреблението на електродомакинските уреди. Официалният представител на Google Ники Фенвик заяви, че разширението на сферата на дейност на компанията ще й позволи по-гъвкаво да използва тарифите за заплащане на енергията. Според експерти намиращата се в централата на компанията в Калифорния база данни консумира огромни количества електроенергия, като мащабите на загубите на електричество непрекъснато растат. От Google не крият и интереса си към алтернативни и възобновяеми видове енергия.
Енергийното търсене се повишава в условията на високи и нестабилни цени на енергията. Емисиите на парникови газове се увеличават, а енергийният сектор е един от основните им източници. Запасите от изкопаеми горива, като петрол и газ, са съсредоточени само в няколко страни-доставчици в целия свят. Изменението на климата заедно с все по-голяма зависимост от вноса на енергия са само някои от рисковете пред икономиките. А в бъдеще изходът от тази климатично-енергийна дилема е все по-ясен - сериозен ангажимент към 100% възобновяема енергия.

Възобновяема енергия е енергията, получена от източници, които се приемат за естествено възстановяващи се или за практически неизтощими. Такива са слънчевата светлина, вятърът, дъждът, океанът, геотермалната енергия. Биомасата или биоматерията (органичното вещество, синтезирано в процеса на развитие на микроорганизмите, растенията и животните) също е възобновяема енергия, която се използвана директно като гориво или за добиване на биогорива. Като "възобновяеми енергии на бъдещето" се разглеждат енергията от океана (вълните, приливите), осмотичната електроенергия (чрез използване на разликата в напрежението, породена от смесването на солена и сладка вода при вливането на реките в океаните), нанотехнологичните соларни панели и др.

____________________

¹  http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_OFFPUB/KS-SF-10-043/EN/KS-SF-10-043-EN.PDF

²  http://www.rethinking2050.eu/fileadmin/documents/RE-thinking_2050_launch_15.4.2010.pdf