Балканите под сянката на Брюксел

Някога "барутен погреб" или "врящо гърне", а сега "костелив орех" - Балканите явно се отличават от останалата част на Европа. Оказва ли тази специфика влияние върху досегашните резултати от приемането на България, Румъния, Хърватска и Гърция в Европейския съюз? Опитът им е важен не само за тях самите, а и за страните от Западните Балкани, чието приемане предстои. Този опит не е триумфален марш, а период на положително и отрицателно въздействие.
Европа трябва да се обедини, ако иска да съществува. Нито една от европейските големи държави, загубили своето могъщество, не може днес да се противопостави на сегашните геополитически играчи. Въпросът е в чия полза ще се развива - на народите или на капиталистическите монополи.
Включването на България и Румъния в ЕС съвпадна със започналата световна финансово-икономическа криза. Отпусканите средства от еврофондовете дадоха възможност за поддържането на някои отрасли от икономиката. Значително се разшири инфраструктурата. Възприета бе и се прилага младежката гаранция против безработицата. Положителен ефект има програмата "Еразъм" за обучение и квалификация на учащи. Нови изисквания се поставиха пред борбата с престъпността и корупцията, за укрепване на правосъдната система и утвърждаване на демокрацията. Интегрирането оказа положително въздействие върху междубалканските отношения, за решаване на спорните проблеми, за засилване на взаимното сътрудничество и добросъседство.
Въпреки това общото състояние в балканските членки на ЕС не се подобри. Стремежът към съюза започна да отслабва. Според проучване на Европарламента през 2007 г. 80% от българите са одобрявали влизането ни в ЕС, но сега те са 48%. Някои от причините вече са известни. В резултат на пазарната икономика и приватизацията в България и Румъния бяха ликвидирани основите на икономиката - промишленост, селско стопанство, търговия, финанси. Широко бе отворен пътят за чуждестранния капитал и инвестиции, за вноса на стоки от Запада. Провъзгласени бяха принципите - свободно движение на капитали, стоки, работна сила, услуги. Чуждестранният банков капитал и инвестициите се насочиха не към производството, а към финансовата сфера, търговията, услугите. Икономиката се оказа разделена на две части: първата - слабо развита, недостатъчно поддържана технологично и финансово, неконкурентоспособна. Същевременно се създаваха контролирани отвън основни икономически ресори, стратегически сектори, паричното обращение, банковите лостове. Втората част - разрасна се вносът на произведения и стоки, които двете страни преди изнасяха, от западните страни. Липсата на местно промишлено производство и разбитото селско стопанство доведоха до нарастваща безработица. Започна процесът на масова емиграция - една от най-тъжните страници от прехода.
По непотвърдени данни емигрантите от Румъния вече надхвърлят 3 млн. души. По официални сведения българите, работещи в чужбина, възлизат на 2,6 млн. срещу 2,2 млн. в страната. При това значителна част от емигрантите са хора с квалификация - инженерно-технически персонал, медицински кадри, културни дейци. Излиза така, че слаборазвитите България и Румъния изразходват оскъдни средства за обучение и подготовка на квалифицирани кадри, които обслужват след това богатите западноевропейски държави, САЩ, Австралия.
Румъния е изразходвала досега 3,5 млрд. евро за обучението на медицински работници, които са заминали на Запад. В резултат през 2011 г. в румънските болници е имало 21 400 лекари, а през 2013-а те са 14 100. Подобно е положението в България и Хърватска. Това се казва неосъзнат самогеноцид. Настъпва критична граница в тези страни в здравеопазването, научно-техническото развитие, науката и образованието. Всичко това е за сметка на здравето и жизненото равнище на тяхното население. По данни на "Евростат" минималната заплата през 2012 г. в Люксембург е била по-голяма от тази в България 18 пъти, а в Ирландия, Холандия и Белгия - 10 пъти. Такава разлика между страни в една общност е недопустима. Не е ли редно съгласно принципите на справедливост и равноправие, за които се претендира в ЕС, емигриралите на Запад подготвени специалисти заедно с държавата, в която упражняват професията, да компенсират финансово страните, от които са дошли?
Чуждестранните хипермаркети се увеличават. Уверенията, че ще налеят пари в икономиката и ще създадат работни места, не се сбъднаха. Румънският икономист Илие Шербънеску сочи: "Румънската икономика функционира, но не като пазарна икономика, а като пазар без икономика." Чуждестранни компании изместиха българските институции в битовите услуги - вода, телефон, еленергия, в полза на своите страни.
Надежди на Евросъюза възлага и Хърватска, която влезе в него м.г. Първоначалният ентусиазъм обаче започна да се изпарява. В страната се прилага същият сценарий, който се изпълни у нас. Продължава продажбата на структуроопределящи предприятия, чуждестранният капитал навлезе в банковата сфера, започна приватизацията на корабостроенето. От известната корабостроителница в Сплит се освобождават 3500 работници. Засега страната може да разчита само на туризма. Известният хърватски икономист проф. Густе Санини казва: "Страните ни се превръщат в резервоар за износ на евтина квалифицирана работна сила."
Външният дълг на Хърватска вече възлиза на 104% от БВП. Пенсиите и заплатите на държавните служители бяха намалени, а безработицата расте.
Кратък анализ на положението заслужава и ветеранът от Балканите в ЕС, нашата съседка Гърция. Самият факт, че от 1981 г., когато бе приета в съюза, до днес страната трябваше да бъде спасена от дефолт, говори сам за себе си. Гърция е един от инвеститорите на Балканите, само в България с банков капитал от 3 млрд. евро, а външният й дълг възлиза на 160% от БВП. Тройката МВФ, ЕЦБ и ЕС поддържат в нея строг режим на бюджетните разходи, обричайки на бедност и безработица населението. Работният ден в редица сектори на икономиката достига 10-12 часа.
В условията на сурови мерки от Брюксел и международните финансови институции, при нарастваща вълна от стачки и протестни демонстрации, гръцкото правителство търси изход на изток. Разширява се сътрудничеството във финансово-икономическата област с Китай. Капиталовложенията от източната страна непрекъснато се увеличават. В края на юни т.г. на официално посещение в Гърция бе китайска правителствена делегация, водена от премиера Ли Къцян.

Сравнителни данни за безработицата
(2013 г.)

Румъния    - 7,3%
България - 13%
Хърватска - 22%
Гърция - 27%

Източник - Световната банка


Накъде след евроизборите?

Резултатите от евроизборите показаха сериозно разместване на политическите сили в Европарламента. Тежестта наклони към евроскептицизма. Този сбор от десни и леви екстремисти изисква сериозен анализ. Защото евроскептицизмът не е техен монопол. Недоверието обхвана и други партии от европейския политически спектър.
Национализмът и екстремизмът като специфика са плод на различни причини. Някъде те произтичат от емигрантски вълни, другаде са предизвикани от етническа пъстрота, от стремеж към самостоятелно развитие. Силен възбудител продължават да са икономическият упадък и социалното неравенство. Националистическата нетърпимост може да е плод на патриотични чувства в защита на националната независимост, против чуждестранна експлоатация.
Опасни форми те придобиха напоследък с развитието на десния екстремизъм в неофашизъм, придружен от въоръжени действия. Събитията в Украйна са сериозен сигнал за подкрепата на десния екстремизъм от външни въоръжени сили. Срастването на неофашизма с НАТО е смъртна опасност за Европа като цяло.
Тези събития дават отражение върху политическата обстановка на Балканите. Активизирането на НАТО предизвиква разделение сред балканските държави, които имат различно виждане не само към украинските събития. Метастазите на тази политика ще засегнат положението на полуострова при приемането на страните от Западните Балкани в ЕС. Ако те бъдат включени по военнополитически съображения, което е много вероятно, последиците за Евросъюза са предвидими. Периодът на преговорите се очертава дълъг. Известни са ширещите се в тази част на полуострова безработица, корупция, организирана престъпност, лабилна съдебна система. Тези явления не са непознати на Запад, откъдето бяха пренесени и добиха уродливи форми. Но има и етнически вирус, и религиозни различия. Те са били, са и ще бъдат трудно преодолими и в бъдеще, преплетени от национални традиции, териториални претенции, отрицателни наслоения.
Новото ръководство на Европейския съюз ще се изправи пред сложни проблеми. Със сегашния управленски модел те няма да се решат. Нужни са кардинални промени. Ще зависи от това, дали ще действа както досега в интерес на крупните финансови и икономически групировки, или на широките народни слоеве. Ножицата между богати и бедни ще се разтваря или ще се свива.
Кампанията преди евроизборите ясно открои взаимозависимостта между ръководните среди в Евросъюза и ръководители на партии в националните държави, в които проникват политическите страсти. Кои сили ще надделеят - центростремителните или центробежните? Конфиденциални разговори и уговорки излъчиха за председател на Еврокомисията кандидата на ЕНП Жан-Клод Юнкер. Ще съумее ли той да тласне събитията към укрепване на съюза или към засилване на евроскептицизма? Ще се намери ли необходимият безпристрастен управленски баланс, който да повлияе положително на бъдещите насоки в развитието на Евросъюза?