(Не)желаните подаръци, или скритият смисъл на вниманието по празниците

Избирането на подаръци за Коледа и Нова година е сред най-приятните традиции на предстоящите празници. Според някои началото й е дадено от влъхвите - тримата мъдреци, които се отправят към Витлеем, за да се поклонят на новородения Исус и да му поднесат дарове със скрит смисъл: злато (за Царя) - като символ на властта, ладан (за Бога) - като аромат на молитвата, идваща от сърцето и достигаща небесата, и миро или смирна (за Човека) - като напомняне за неизбежната смърт. Други пък твърдят, че обичаят да се разменят подаръци идва от Древен Рим, където е прието по празниците да се поднасят лаврови клони, които предвещават щастие и сполука.

Хората често възприемат света през призмата на своята национална принадлежност. Така че не бива да се учудваме, че представители на различни народи имат доста разнопосочно отношение към едни и същи предмети. А това е изключително важно при избора на подарък.
Жителят на Страната на изгряващото слънце може сериозно да се обиди, ако му поднесете часовник. В Япония устройство за отчитане и показване на времето се смята за символ на старостта и знак за преходността на живота. Цветята също не са подходящ жест по празниците, защото от векове са привилегия само на императорската фамилия, така че останалите простосмъртни няма как да приемат подобен подарък. Всъщност най-подходящи и универсални са играчките и сувенирите, както и картичките с изображението на животното, символизиращо настъпващата година. Според Източния календар 2018-а ще мине под знака на Жълтото земно куче, което олицетворява справедливостта. Управлението на Червения огнен петел, белязало 2017-а ще приключи на 16 февруари.
Всеки китаец пък ще се зарадва искрено на две мандарини. Тези приятни на вкус цитрусови плодове са символ на благополучието в Поднебесната, тъй като названието им е съзвучно с дума, чието значение се превежда като "монета".
Към парфюма, който е нарочен за универсален подарък по всякакъв повод, във Франция имат по-особено отношение. В страната на модата и изтънчения вкус този ароматизиращ армаган се приема за прекалено интимен жест на внимание. И нито една омъжена французойка, която държи на себе си, няма да го приеме от друг, освен от своя съпруг.
В Австрия, Шотландия и Естония ще се зарадват на коминочистач, чиято фигурка, преди да се подари, нарочно се зацапва със сажди. Според легендата, разпространена в повечето страни, срещата с този специалист, особено около Коледа и Нова година, предвещава сполука и щастие. А онези, които успеят да го пипнат и дори да се поизцапат, ще са двойно облагодетелствани.
В родината на Моцарт може да получите и... прасе (или негово изображение), което също се асоциира с богатството и късмета. Ако пък изпратите на приятел в Австрия картичка с четирилистна детелина, той ще й се зарадва повече, отколкото на някоя ценна за всяко домакинство вещ, защото растението се смята за символ на сбъдващите се желания. Любопитно е, че на децата в тази страна не Дядо Коледа носи подаръците, а самият Исус Христос, който пристига в навечерието на Рождество върху прекрасен златен кон.
Ръчно направени свещи традиционно си разменят по празниците в Швеция. В северната страна се стъмва доста рано и затова този малък предмет, осигуряващ при необходимост нужната светлина, се смята за символ на приятелството и топлината. А децата получават желаните подаръци от приказното коледно джудже Юл Томтен. Обикновено ролята му се изпълнява от главата на фамилията, който уж излиза за цигари, а се връща като вълшебен герой. Не бива да се пренебрегва и фактът, че в Скандинавия е прието всички армагани да се опаковат и запечатват с червен восък. Задължително е да има и упътване в рими как е най-добре да се използва подареното.
Обичаят да се разменят коледни и новогодишни сувенири в Германия дори си има специално название - Бешерунг. Преди време жителите на страната вместо подарък използват гигантска меденка (Lebekuchen), от която отчупват на всички роднини и приятели, които срещнат по празниците или им дойдат на гости.
В Дания е прието за Рождество на прага на къщата да се чупят стари чинии. Многото парчета се приемат за най-добрия знак, че домът ще е пълен с обич и сполука. Малките пък очакват да получат дървена или плюшена елхичка, в чиито клони е скрит горският дух, който пази хората от злини.
В Исландия суров картоф от Дядо Коледа може да получи всяко непослушно дете. Малчуганите са убедени, че елфи и тролове внимателно следят дали са добри най-вече в периода от 1 до 24 декември. И ако на приказните същества нещо в поведението на невръстните граждани на страната категорично не им допадне, може да измислят и по-страховито наказание от несварен зеленчук.
Доста забавно изглежда обичаят мъже и жени в Италия да подаряват на близките си на 31 декември червено бельо. Именно този цвят е символ на новото. А малките жители на Ботуша очакват желанията им да се изпълнят от женския еквивалент на Дядо Коледа. И това изобщо не е Снежанка, а Бефана - възрастна дама, която според популярния фолклор посещава всички деца на Богоявление, като пълни чорапите им с бонбони и подаръци, ако са били добри, или въглен (също и черен бонбон), ако са непослушни. Семейството на детето обикновено оставя малка чаша с вино и чиния с няколко залъка храна за Бефана.
Ескимосите в Гренландия си разменят за Нова година доста неочаквани за всеки европеец подаръци: малки фигурки на бели мечки, тюлени и моржове, майсторски направени от лед. На най-големия остров на Земята (с площ 2 130 800 кв. км), намиращ се между Северния ледовит океан и Атлантическия, винаги е много студено и подобни сувенири се запазват практически вечно.
Традициите да се разменят сувенири за празниците са доста различни във всяка държава по света. Но навсякъде тези обичаи имат една и съща цел: хората да зарадват близките, приятелите, колегите и познатите с малък жест на внимание и да им пожелаят успехи и всичко най-прекрасно. Този текст има същата цел. Весели празници!