
Ердоган създава ислямско-левичарски блок с Иран
Кюрдите са неислямистко национално движение и затова са предизвикателство за идеологическия монопол на Анкара и Техеран. Без западна подкрепа кюрдите ще бъдат погълнати от ислямизма
/ брой: 55
Д-р Локман РАДПЕЙ*
След падането на сирийския президент Асад Турция дава тон на политиката в съседните страни. Анкара прекроява региона по мярката на своите неоосманистки амбиции със серия от действия: военни операции на север, засилено присъствие в Дамаск и стратегически удар срещу своя съперник ПКК чрез призива на Абдуллах Йоджалан за разоръжаване на кюрдите. Но зад този стремеж се крие по-дълбока цел - формиране на нов идеологически блок, обединяващ ислямизма и левия антилиберализъм, за да се противопостави на развиващия се близкоизточен ред.
Неоосманисткият проект на Турция, воден от сунитски политически течения, е добре замислен. Турските военни операции в Сирия и Ирак целяха не защита на границите, а нов регионален ред. Този експанзионизъм, заедно с влиянието на Иран, е насочен срещу кюрдите, които отдавна се борят за политическа автономия или независимост в четири държави - Иран, Ирак, Турция и Сирия.
Турция и Иран твърдят, че възстановяват така наречения естествен имперски ред чрез Сунитското братство и Шиитската ос на съпротивата. Техният модел на ислямска интеграция и милитаризъм иска да задуши кюрдските стремежи и да предотврати възхода на националния политически ред в Близкия изток.
Кюрдите са неислямистко национално движение и затова са предизвикателство за идеологическия монопол на Турция и Иран. Затова Анкара и Техеран пречат на кюрдите да се присъединят към подкрепяните от Запада нововъзникващи съюзи като израелско-саудитския блок. Подкрепата на Израел за кюрдската независимост не е отскоро, тя е дългогодишна политика на Тел Авив, която предшества последните геополитически пренастройки.
Понеже кюрдите не свързват политическата си идентичност с политически ислям, Турция и Иран прибегнаха до левичарска идеологическа интеграция. Целта е да се блокира кюрдската автономия, да се вбие клин между кюрдите и Запада и така да се подкопае западното доверие към кюрдската кауза. Историческата липса на последователна западна подкрепа за кюрдите ги прави уязвими за идеологическата агресия на Анкара и Техеран.
Кюрдската борба никога не е била част от ислямското движение. Именно това превръща „кюрдския въпрос“ в аномалия в един регион, изцяло доминиран от ислямистки властови структури. Ето защо Турция и Иран се стремят да превземат кюрдските движения чрез крайно леви идеологически наративи. Опитът на Турция да откъсне кюрдите от стратегическите възможности в новия Близък изток, чрез посланието на Абдуллах Йоджалан за помирение, е антизападна маневра. Тя цели да възпрепятства кюрдското сближаване със САЩ и Израел.
Турция и Иран налагат ислямизма и антизападната реторика, за да подкопаят либералните демократични влияния в региона. Сближаването между Катар, Турция и Иран е антисемитски и джихадистки съюз, маскиран като съпротива срещу западния колониализъм.
Без пряка западна подкрепа кюрдите ще бъдат погълнати от ислямизма и левия либерализъм на Анкара и Техеран. Ако Вашингтон не действа решително, Ердоган може да промени идеологическия и геополитическия пейзаж на региона по безпрецедентен начин.
* Експерт по Кюрдистан и Близкия изток. Автор на книгата „Към независим Кюрдистан: Самоопределението в международното право“ (2023) - първият историко-правен разказ за стремежа на кюрдите за държавност след Първата световна война