В един и същи термос
/ брой: 106
Григор Сарийски
Като се движите в някакво превозно средство, това, което усещате, е тръгването и спирането. Това, което усещат бизнес-агентите и домакинствата, е самото вдигане или самото сваляне на лихвите... Мина известно време, откакто лихвите бяха увеличени и някак хората обръгнаха и започнаха да харчат със същите темпове като преди това. Някак трябваше хем сладоледа, хем кафето да държим в един и същи термос - хем трябваше да се борим с инфлацията, от една страна, хем пък с ефектите от санкциите. Именно заради това имахме едни доста активни фискални политики, които започват да се изразяват в увеличение на цените.
На следващо място, енергийните продукти – виждаме някакво раздвижване на пазарите и то ще става все по-бързо. Видяхме информацията от ОПЕК, че затягането ще продължава. Така че, както при петрола, така и при свързаните енергийни източници, най-вероятно ще има вдигане на цените, което ще рефлектира най-накрая върху производствените цени, цените на крайни продукти и т.н. Що се отнася за България, тя, както знаете, е една от страните с най-интензивно нарастване на заплатите, но номинално, не говорим за реално изражение – в реално изражение заплатите са катастрофални, но това е отделна тема. И именно това номинално увеличение на заплатите няма как да не рефлектира в увеличение на цените, защото като влезете с повече пари в магазина, естествено търговецът ще ви вдигне цената, това е интуитивната реакция.
И на последно място нещо, което е може би най-важното, когато говорим за инфлации в еврозоната - все едно да говорим за средна температура в Спешното отделение. Значи, имаме една страна, каквато е Италия, при която имате 0,5% инфлация, и една страна, каквато е Белгия да речем, с 5% инфлация. Вие ако сте на мястото на някои от тези, които се събират от ЕЦБ, каква политика бихте предприели: дали да стимулирате цените или да ги потиснете?
За мен важното не е какво ще покажат данните за месец май – няма да покажат нещо кой знае колко различно, защото взимаме инфлацията на 12 месечна база, така че добавянето на един месец с ниска инфлация не може да компенсира и 11-те с относително висока. Проблемът е друг. Проблемът е, че за толкова години еврозоната, вече за почти четвърт век, не може да измисли нищо по-съществено от тия, меко казано, странни критерии, които бяха формулирани. Ако чакате достатъчно дълго, рано или късно ще успеете да се впишете в тях, но това не значи, че сте готови за еврозоната.
Пред БНР