Съчувствена симпатия

В понеделник вечерта по всички телевизии и сайтове шестваше едно изречение, което нямаше как да се приеме насериозно. Обама бил казал, че Борисов е "много ефективен лидер на световната сцена". Тези думи, пришити към ревера на премиер, който цял мандат не сколасва да вдигне поне с десетина лева пенсиите и детските, звучат повече от озадачаващо. Или Обама е подведен, което не е за вярване, или отново сме се изгубили в превода.
През 1970 г. баладата "Sympathy" на английската група "Rare Bird" стана хит в Европа. Прочувствеността на мелодията не оставяше у нас никакво съмнение, че тя може да е посветена на нещо друго, а не на любовта. Пък и гласът на Стив Гулд сякаш го потвърждаваше: "Симпатия е онова, от което се нуждаем, приятелю!" Кой да погледне в речника, че освен "симпатия", "sympathy" означава и "съчувствие, състрадание"! И че текстът всъщност е социален. В него става дума за това, че едната половина на света мрази другата, че първата притежава всички блага, а втората е принудена да страда. Години по-късно, когато България работеше за присъединяването си към Европейския съюз, нашата грешка беше повторена на много високо ниво. В един от докладите на Брюксел оценката за готовността ни да станем страна членка бе тиражирана в медиите като симпатична, а всъщност е била съчувствена. Съчувствали са ни, че още не сме покрили критериите.
В случая с Обама и Борисов обаче нямаше грешка в превода. Просто нашите медии бяха акцентирали върху онова, което премиерът ни иска да чуе. Съвсем бяха загърбили контекста, в който президентът на САЩ хвали госта си като ефективен световен лидер. А изречението на Обама продължава с "...той има черен колан по карате". Тънката ирония на американския държавен глава ни припомни грубоватия хумор на Берлускони, който на среща на министър-председателите в Гданск измери с педи гърба на Борисов и каза: "Това е премиер, не е като вас!" По подобен начин и ние се шегувахме в почти детските си години, подхвърляйки за някого: "Много е учен, часовник носи!" А дъщеричката на наши близки на връщане от училище беше възкликнала: "Мамо, учителката ми каза, че съм много хубава!" Майката се учудила, че по този начин може да се разговаря с ученичка, и настояла думите на педагожката да бъдат предадени съвсем точно. "Ами каза ми: "Ах, какво хубаво момиче, пък колко грозно пише!" Та и нашият премиер повтори от разговора в Белия дом само онова, което му хареса - че е световен лидер. И се опита да забрави шегичката с черния колан по карате, какъвто, както по-късно разкри треньорът му, той всъщност не притежава. Подмина и съвета на Обама да се възползва от топлото време и да се поразходи, сякаш е дошъл във Вашингтон от някое ескимоско иглу, а не от щедра на слънце страна.
Добре е нашият премиер, който и да е той, да бъде приеман не само радушно, но и сериозно в световните столици. А още по-добре е да различава дежурните похвали, каквито американският президент отправя към ръководителите на приятелските страни, от онова, което евентуално се изтъква като лична заслуга. А когато такава липсва, да не я търси там, където няма как да бъде. Както в случая се тръби, че посещението на Борисов било първото на лидер от ЕС във втория мандат на Обама. По-точно е да се каже, че е последната визита за първия мандат, вторият започва чак през януари. И че Борисов  трябваше да чака цели четири години да бъде поканен в Белия дом. Докато Джордж Буш дойде на крака на Станишев в София. Не е за хвалба и това, че Обама нямал забележки към България. Че кой президент ще наруши протокола и ще почне да раздава правосъдие? Проблемът е в друго: защо САЩ не са поели нито един ангажимент към нашата страна, след като толкова нямат забележки? Нито падат визите, нито ни съдействат за Шенген, нито ни предлагат инвестиции, дори по атентата в Сарафово няма напредък.
Очевидно Обама не е забравил грамата на експосланик Байърли, че егото на Борисов е най-силният лост за влияние върху него, и се постара да го погъделичка. Също като някоя кандидат-кметица, за която от високо място декларират, че е огън-момиче. А тя се оказва толкова огън, че почти подпалва партията си с най-позорната загуба за целия преход. Което не й пречи да твърди, че излиза с по-голямо самочувствие от предизборната кампания. Защото, виждате ли, хората я приемали много топло по села и квартали. Но що за самочувствие е това, което се черпи от провалите? И какво значение има как те приемат, след като губиш?
В политиката е важен резултатът. Американският президент може да ти свали всички звезди от небето, но след като страната ти е най-бедната в ЕС, те имат значение единствено за собственото ти его. А думите на Обама може и да са проникнати от "sympathy", но по-скоро като "съчувствие" и "състрадание", отколкото като "симпатия". Или като "съчувствена симпатия", ако това е по-утешително.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info