Празник е, разглеждаме цветята

"Утре е празник и разглеждам цветята". В навечерието на Осми март това признание няма как да не смути обичайното ни равнодушие. Защото е безкрайно точно и също толкова тъжно. Наоколо беше пълно със сергии, на които сякаш си бяха дали среща цветята от целия свят, а бедната жена ги оглеждаше с оная възхита, на която са способни само най-чистите души. Когато обаче продавачите я подканяха да си купи, очите й се замъгляваха от тъга и тя беззвучно се отместваше към следващия търговец. Беше далеч от безпардонната ирония на онези, които в доста по-добри времена се оплакваха, че заради високите цени магазините са станали като музеи, в които всеки влиза, разглежда стоките като експонати и си излиза с празни ръце. Напомняше, но само донякъде, Хитър Петър, който поради вечната липса на пари извадил в гостилницата от торбичката си твърдо коматче хляб, протегнал го над една от тенджерите, от която излизала най-гъстата пара, докато поомекне, и го изял сладко-сладко. Напомняше само донякъде, защото женицата беше лишена от оная хитрост, с която героят от народните приказки успява да прави за смях чорбаджиите. Тя дори не съзнаваше колко точно думите й описват положението на хиляди в днешна България, които и на най-големия празник не купуват, а само разглеждат. Вълнуваха я не философските обобщения, нито пък социологическите анализи, а нещо съвсем дребно в очите на самозабравилите се, но до болка важно за хората от нейната черга: "Искам да подаря за Осми март на щерка ми едно цвете, а тя ме попита: "Майко, откъде ще намериш един лев за него?"
"Откъде ще намериш един лев?!" По зла ирония на съдбата това е въпросът на въпросите тъкмо в държавата, чиито управници ни уверяваха, че сме най-стабилни финансово в цяла Европа, че имаме най-добрия бюджет, че усвояваме най-много пари от еврофондовете, че другите страни ни завиждат на успехите, че финансовият ни министър е сред най-великите в света, а премиерът - не само най-обичан, но и най-добър за целия преход. Всичко това рухна след неколкодневни протести. Защото хората не могат да бъдат третирани до плюс безкрайност само като средство за постигането на едни или други цели, пък дори и да са най-благородни. Те живеят тук и сега и са в правото си да искат битието им да не тъне в мизерия. Препращането на онова, което им е нужно днес, в по-близкото или по-далечното бъдеще, нито подхранва оптимизма им, нито прави делника им по-спокоен. Тъкмо обратното, насища го с отчаяние, с хора, изгарящи като факли, но не за да светят, а за да осветят своята безизходица и тази на хиляди още, препълва го със скачащи от Аспаруховия мост и от високите етажи на сградите, но в търсене не на адреналин, а на избавление от унизителното положение, до което са доведени, задръства го с озверени люде, които избиват целите си семейства, но не за да попаднат в новините, а за да изпаднат от ужаса, в който се е изродил животът им.
Обърне ли се колата, пътища - малко. Особено когато се обърне от дясна политика. Излялото се на улицата негодувание, свалило предсрочно правителството, сякаш поотвори очите дори на някои от най-отявлените трубадури на рестриктивните мерки. Изведнъж те провидяха, че Дянков бил по-стиснат от необходимото, че е трябвало да се увеличи дефицитът в бюджета в името на повече работни места, че фискалната стабилност, колкото и да е важна, е трябвало да се балансира с безработицата, че са били нужни не просто стотина километри магистрали, а икономическо развитие, че грижата за доходите не е трябвало да се отлага от година на година и дори от мандат на мандат. Прогледна даже Борисов, който доскоро настояваше пенсиите в цяла Европа да бъдат свити до 120 евро. "Не може човек, който е без работа, да излезе и да му хареса паркът", опомни се най-после той. И заръча на съпартийците си да акцентират в предизборната платформа върху увеличаването на заетостта и доходите. "Ще кажете, че това е много вляво - отбеляза той, но такъв е животът".
Много преди експремиерът да се присети, че е трябвало да управлява в името на живота, а не на самоубийствата, БСП направи заявка за радикална лява промяна в политиката. "Да мислим първо за малкия!" е девизът, изразяващ най-кратко и ясно нейното съдържание. Някои доста несръчно се пошегуваха и с това послание. Навярно защото не си дават сметка, че задачата на лявата партия е да се грижи за малкия човек. Големият и сам ще се справи с проблемите, но представителят на бедните и средните слоеве има нужда от помощ, за да не се чуди как да намери дори левче за цвете. В противен случай той само ще наблюдава празничното настроение пред сергиите, без да може да пренесе и частичка от него в дома си.
  
 Други текстове от автора на: ivoatanasov.info