Парламентаризъм зад кантона

Понякога ми припомнят случай от ранните ми депутатски години, когато в едно парламентарно заседание отидох седемдесет пъти на трибуната. И всяко изказване започвах с посочване на трите си имена, с отбелязване от кой избирателен район съм, от коя коалиция, изброявайки и немалкото партии в нея. Някъде към двадесетия път Йордан Соколов не издържа и закаканиза от председателското място, че съм известна личност и не е необходимо при всяко излизане да си правя пълно представяне. Помолих го да не ме склонява към нарушаване на правилника, защото в него не са предвидени подобни изключения.
На другия ден, а и често след това, колеги ме подтикваха: "Хайде пак!" Подобен скандал обаче можеш да си позволиш само веднъж в цялото си битие на парламентарист. Правиш го не от простотия, глупост или наглост, или всичкото това накуп, а защото като опозиционер искаш да привлечеш вниманието върху нещо важно, което управляващите мачкат и газят. Искаш да им покажеш, че и сам можеш да спреш парламента, и то без да нарушаваш неговия правилник. Да им демонстрираш, че е от значение не само буквата на закона, но и духът му. Да ги подсетиш, че демокрацията е не диктат на мнозинството, а управление чрез диалог. И да ги склониш да отложат гласуването на текстовете от проектозакона, които опозицията намира за вредни, докато се постигне полезното за обществото съгласие.
Подобно разбиране е още по-нужно за онези състави на Народното събрание, в които никоя политическа сила не е успяла да спечели заветните 121 депутатски кресла. Такива са всички парламенти от 2001 г. насам. Не е трудно да си представим какво щеше да се случва, ако партиите си позволяваха поведението на ГЕРБ. Щеше да се сбъдва ранната синя мечта за "избори до дупка" във всяка от годините на новото хилядолетие, та да се проваля още по-сигурно мечтата на  гражданите за по-добър живот.
От тази гледна точка, пък и - едва ли ще прозвучи пресилено - от всяка друга, партията на Бойко Борисов удря парламентаризма право в сърцето. Да проваляш кворума, с което да блокираш разглеждането на внесения от самия теб вот на недоверие към правителството, несъмнено е за "Книгата на Гинес". Някои отиват по-далеч, твърдейки, че случаят е за специализирано здравно заведение. Навярно изхождат от това, че опозицията няма как аритметически да спечели вота, но тя прибягва до това парламентарно действие заради дискусията. Отказът от дебати обаче, съчетан с фанфарните изявления, че си победител, са гигантска провокация срещу здравия разум. Особено пък в гарнитура с уверенията, че хем си в залата, което се вижда от всички, хем те няма, защото ти си мислиш така. Че "физическото присъствие не значи политическо присъствие". Че "аз не съм сигурна дали съм била тук", според пораждащото съчувствие признание на Цецка Цачева. И че цялото това гърне си намери похлупака в думите на Борисов: "Ние няма какво да дебатираме с тях." Сякаш гербариите са внесли вота не по собствено желание, и то на два пъти (което също е прецедент), а някой ги е заставил.
Крайно лицемерно и предназначено за бързо забравящите е внушението на бившите управляващи, че сегашният парламент е нелегитимен, защото за кворума е нужен един глас от "Атака". Та националистите с много повече гласове крепяха правителството на ГЕРБ в първата половина на мандата му! Явно според двойния аршин, когато нещо е в полза на Борисов и компания, то е не само законно, но и разумно, а когато им обърква играта, е достойно за заклеймяване. А най-легитимен щеше да бъде сегашният парламент, ако гербариите бяха успели да си "продадат"  констинбродската стока! Както най-вероятно са сторили през 2009 г., а и в последните президентски избори.
"Няма да им правя кворума!", ехидничи Борисов. Това било задължение на управляващите. По тази логика обаче нито един вот не само не би успял, но и не би влязъл за дебатиране в пленарната зала. Защото правителството в повечето случаи разполага с мнозинство, което, като не се регистрира в няколкото дни, предвидени за обсъждане на въпроса, вотът отпада, и то без дискусия. Подобно поведение обаче не си е позволявал никой, дори в най-дивите първоначални години на прехода. ГЕРБ са първите, които се опитват да отсекат парламентаризма от корен, и то не само сега, но и когато управляваха. Многобройни са случаите, в които Борисов и като премиер не се явяваше в залата, даже когато се разглеждаха вотове на недоверие.
Всичко това ни връща назад във времето, когато човекът от Банкя е разрешавал споровете зад кантона в двора на училището. Не с думи, а с шамари. Днес той прави всичко възможно да ни убеди, че нищо същностно в поведението му не се е променило. И че мястото на парламентаризма е не в залата, където е силата на демокрацията, а зад кантона, където е силата на собствените му юмруци.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info