Край на света само за повярвалите

Краят на света за малко да ни направи  дълбоко нещастни. Не защото някои не се усъмниха в неизбежността му и изпреварващо се самоубиха. Нито защото повечето не повярваха и оцеляха, а сега страдат, че не са поканени на афтър партито. А затова, че денят мина безлично, без масовите очаквания за чудеса от храброст, сътворени от премиера, без жадувания, може би и от самия него, планетарен и дори космически героизъм.
Медиите дълги часове търсеха повод да представят министър-председателя ни като същински съвременен Ной, спасил, ако не всички, то поне най-достойните, но не намираха нищичко дори за най-банално отбелязване. Вече почти се бяхме отчаяли, когато гръмна новината, че Борисов спасил Стоянка Мутафова от снежния капан във Варна. Обадил й се по телефона, тя дори не познала гласа му. Намерил й беемве, с което пробила природната стихия. Така денят не остана без премиерски героизъм.
Несъмнено голямата актриса заслужава този жест. Още повече, че поклонението пред великия Георги Калоянчев нямаше как да мине без нейното приятелско и колегиално участие. В снега обаче са закъсали хиляди. В доста райони всички пътища са затворени, хората зарязват колите си в преспите, в доста селища няма ток, няма дори хляб. Стотици автомобили са блокирани в затворените отсечки. Може би и в тях някои бързат за погребение, други - за раждане. Как в такива случаи се решава, че на едни ще се помогне, а на други - не?
Навярно в премиерския екип някой подбира от многото случаи онзи, който може да помпа рейтинг. Борисов го взема присърце и се намесва лично, медиите тиражират стореното и се създава впечатление, че помагайки на един, той помага на всички. А ако някой от онези, всичките, реши да негодува, или пък го сторят заедно, веднага им се  намира кусур, с който им се натрива носът. Такъв е случаят с продължаващата вече четвърта година подигравка с пенсионерите. Доста време Борисов се измъкваше с полуистината, че неговият  предшественик е вдигнал пенсиите в края на мандата си, за да подлее вода на следващото правителство. Истината обаче е, че при Станишев повечето пенсии бяха увеличавани на по две стъпки с 10 процента всяка година. И от това не само не настъпваше бюджетна драма, но и се намираха средства за коледни добавки. По-късно правителството обвини Брюксел за това, че отново ще остави третата възраст без някой лев в повече за Коледа. Европейският съюз не бил превел на България заслужени пари, на които държавата разчитала. Докато в един момент Борисов изплю камъчето. "Миличките мои пенсионери - възкликна той, - 22 години те поддържаха БСП!" С други думи - заслужават си наказанието! Тук премиерът лъже в типичния си стил - на едро. За БСП пускат бюлетини около седемстотин хиляди, а пенсионерите са два милиона и половина. Дори всичките червени гласове да са от беловласи избиратели, каква е "вината" на останалите милион и осемстотин хиляди пенсионери?
Лъжи на едро се развихриха и около избора на новия главен прокурор. Щедро се поднасяха уверения, че процедурата ще бъде кристално ясна, защото, виждате ли, Европейската комисия ще следи отблизо този вот и ще си прави изводи за състоянието на демокрацията в България. Сипеха се обещания, че новият главен обвинител ще бъде с високи морални качества и безупречен публичен образ. Че изборът ще бъде таен и реален, а не предизвестен. В крайна сметка победи фаворитът на властта, и то още в първия тур. И не защото е толкова безспорен, а тъй като успехът му беше организиран. Предстои да видим как точно ще се отблагодарява на своите покровители, макар че никак не е трудно да се досетим.
Доколкото по отзивите във форумите може да се съди за общественото мнение, то не е благоприятно за новоизбрания главен прокурор. Правят се дори предположения, че му е отредена ролята на Вишински. Същевременно се препоръчват имена на социалисти както за неговия пост, така и за конституционен съдия. Любопитно е, че при все още ниското доверие към БСП тези своеобразни кандидатури получават сериозна интернет подкрепа. Може би защото става дума за доказани професионалисти, и то които няма как да бъдат упрекнати за лош публичен образ или за нисък морал. БСП обаче заявява, че няма да участва в тези състезания, защото са предрешени. Видяхме, че до голяма степен е така. Дали обаче това е достатъчно основание да се откажем от надпреварата? Ако не за победа, то поне за да  популяризираме и налагаме свои фигури с оглед на бъдещи успехи?
Утре може да преценим, че и парламентарните избори са предрешени. Това означава ли, че и в тях няма да участваме? Нищо не е предрешено, докато сами не повярваме, че е така. Несъстоялият се край на света го доказа убедително.
   Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info