Кокоша политика

Дали сме се отлепили кой знае колко от животинския свят, след като ни хваща свински и птичи грип, че вече и прилепов? Ако се поболяваме от луда крава, кучешка тения, магарешка кашлица или конска треска? Ако страдаме от кокоши трън, волска гърбица, биволски врат, заешко око? От вълча уста, лъвско лице, змийска кожа, слонски крака, жабешки корем?
Това все пак е шега, но можем сериозно да се замислим за друго: дали сме напреднали в изискванията си към управниците, след като по високите етажи непрекъснато кръжат "калинки" без дипломи - от фаталната шефка на фонд "Земеделие" до българския Бил Гейтс засега, по чието време напоителните системи заливаха цели селища?
Дали сме се извисили много като общество, след като дни и дори седмици наред основна тема са яйцата? Разбира се, цената им е от голямо значение, но тя може да трогне правителството само в страна, в която щастието на хората е по-важно от това на кокошките. У нас обаче кокошката е на пиедестал, тя не бива да се притеснява. Ето защо задължително й се осигуряват пердета, зад които да снася. Осветлението пък сутрин трябва да имитира изгрев, а вечер - залез. А яйцето това и чакаше - оскъпи се двойно. Производителите се оправдават с повишените разходи, а търговците - с треската преди Великден. Двадесет стотинки е разликата между яйцата от щастливи и нещастни носачки. Това е цената на кокошето щастие. А на човешкото - и по-малка. Само че за него няма кой да се грижи. Земеделският министър се втурна по пазарите да въвежда ред, в резултат на което и той самият изкукурига, по собствените му признания. Но за хората няма кой да се втурне.
Кокошата тема обаче не е приоритет само на аграрното ведомство. Тя нахлу и в енергетиката. Кудкудякането по новата централа в Белене продължава вече доста години. Борисов ту започваше строежа, ту го замразяваше, веднъж хитруваше пред руснаците с цел да изстърже цената, после беше категоричен, че не иска да се обвързва с тях. А сега гръмко заяви, че щом кокошките могат да се пренасят от един двор в друг, нищо не пречи и ядреният реактор от Белене да се пренесе в Козлодуй. В края на мандата му на новата площадка сигурно все така ще се мъдри само онзи гьол, от който той благородно се възмущаваше, поемайки властта. А в Козлодуй е по-добре да не гадаем какво ще остане, ако премиерът и занапред няма да прави разлика между кокошка и реактор.
Любопитно е, но не и учудващо, че с нещастни кокошки са пълни не само курниците от нехуманен тип. Има ги даже и в правителството. Уж всички бяха на плажа в Катар, пък това беше повод да си заминат само нещастните. За сметка на това невръстните, които бяха избрани за министри, разцъфнаха от щастие. Така е, като не достигат местата в детските градини. Добрали се до високите кресла, пернатите от неприлично лек тип започнаха да се изживяват като тежката артилерия  на още по-неприлично управляващата партия. Липсата на административни умения не е проблем, сподели философията си новата здравна министърка. Много по-важен бил политическият опит. Сякаш при нея той вече е в излишък. Като че ли две и половина години в парламента и четенето на криминални романи могат да компенсират пълното невежество в управлението.
Подобни тревоги обаче не се вписват в кокошата политика. При нея важното е да се слуша, а ако се опъваш, ще изпиташ твърдостта на петльовата човка. Ето как за три години вече имаме четвърти здравен министър. Как заместник-министър постави рекорд по най-кратко пребиваване на поста - само 56 дни. И как всеки може да си отиде, само и само рейтингът на петела да стои непокътнат.
Кокошата политика беше брилянтно илюстрирана при заседанието на правителството в Кюстендил. Премиерът дойде за трети път в този град. Веднъж, за да открие хирургичното отделение, обновено с пари, осигурени от... предшественика му Станишев. После, за да пререже лентата на подменената водопроводна и канализационна мрежа за 22 милиона евро с меморандум по ИСПА, започнат при... НДСВ и финализиран при предишното правителство. И сега, за да не каже нищо по същество, освен познатото крякане и риене назад. От стенограмата се вижда, че на заседанието се оживява само по животинската тема, когато пита кмета на община Рила дали не прекарват кравите първо на единия баир да ги броят, пък сетне да ги прекарват на другия за повторно преброяване. Посещението му ще се запомни единствено с провикването му от балкона на общината: "Цецоуу!" Обръщението, каквото не си позволяваме даже към футболистите, трябваше да покаже на вътрешния министър колко е нависоко премиерът. И какъв е Петльо герест златоперест, сякаш избягал от Златното букварче с български народни приказки.
Вината за кокошата политика е в кокошата слепота. Не на управляващите, а на избирателите. Тя може да се излекува, но не с имитация на изгрев, както е при щастливите кокошки. А с истински.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info