Велопровали

Деси ВЕЛЕВА

Преди дни велосипедист пострада в центъра на София. Той бе блъснат от трамвай и настанен в болница със сериозни наранявания. Половин година по-рано лек автомобил бутна 14-годишно момче на велоалея в Бургас и избяга. Малко преди това шофьор без книжка помете четирима велосипедисти близо до Банкя и уби един от тях. През 2018 г. талантлив балетист от Държавната опера във Варна също си отиде, след като бе отнесен от БМВ на входа на Морската градина. През 2019 г. са загинали четирима водачи на велосипеди, а ранените са 54.
Статистиката е страховита, а краят й не се вижда. Тя за пореден път повдига въпросите има ли къде да се карат двуколесните превозни средства, кой е по-опасен на пътя и кой спазва правилата по него.

София е типичният пример на много обещания и малко изпълнения, насочени към колоездачите. Заричанията на кмета Йорданка Фандъкова започват още през предизборната 2015 г. Тогава тя залага в програмата си през следващия мандат да обособи 200 км велосипедни трасета. Това, естествено, не се случва - реализирани са само 11 километра, с които алеите стават общо малко над 50 километра. След това обаче идва още една предизборна година - 2019-а. През нея кметицата е далеч по-умерена и обещава 160 километра велоалеи до 2025 г. По данни на сдружение "Велоеволюция" в момента колоездачната мрежа е едва около 60 километра.

Не само дължината е важна в случая, а и свързаността на отделните алеи и състоянието им. Трасетата за велосипедистите са далеч от представата за мрежа. Те са накъсани, в различни части на София и, за да стигнеш от една алея до друга, са необходими сериозни летателни способности.
Един от най-старите маршрути за колоездачи е в Ловния парк и е изграден още през 80-те години. Едва през 1998 г. се появи нова алея - около НДК, с дължина 2 километра. Тя бе пусната през 1998 г. като пилотен проект без настилка, само с маркировка.
Последва неуспешен опит да се направи алея от 700 метра по бул. "Витоша" в двете посоки до трамвайните линии. Тя обаче бе премахната през 2013 г. През следващите години се изградиха алеите по бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" (2,7 км), по бул. "Ломско шосе" (1,7 км), по бул. "Цар Борис III" (5 км) и др.
С новите трасета идват и абсурдите. Един от тях бе сътворен на ул. "Г. С. Раковски". Алеята зае почти половината от пътното платно и предизвика големи задръствания. Освен това по нечии странни възгледи тя не бе разположена както е нормално - в близост до тротоара, а по средата между двете автомобилни ленти. След бурно обществено недоволство трасето бе стеснено и преместено.

Друг абсурд бе двупосочната велоалея, която преминаваше през спирка на градския транспорт в кв. "Бояна". Там пък се наложи колоездачите, слизащи към центъра, да се движат в насрещното платно до колите.
Дълго премисляна бе и велоалеята на бул. "Княз Ал. Дондуков", тъй като там се водеше и спор къде да има павета и къде не. Накрая спазареното и новоизградено трасе пак не бе доизкусурено, тъй като поставените ограничители не спряха колите да паркират върху него. По-късно пък стегорин мина и направо изкърти огражденията.
Дълги или къси, на място или не, е добре, че маршрутите все пак съществуват. Но веднага идва и другият проблем - в какво състояние са и колко време след откриването им започват да се рушат. По-малко от 8 години живот например имаше велоалеята от бул. "Ломско шосе" до Централната гара, която бе открита през 2011 г. През 2019 г. тя вече бе в трагично състояние - липсваше маркировка, бетонът се ронеше, а малки хълмчета я правеха дори опасна. В немалка степен за това допринесе и фактът, че шофьорите все още я приемаха за безплатен паркинг.
Пуснатата през 2015 г. алея по ул. "Обиколна" в столичния квартал "Дружба 2" набързо се оказа с излющена боя и унищожени пластмасови колчета, служещи за ограничители.

Същото се случи и с алеята по бул. "Братя Бъкстон", където и асфалтовата настилка бе разрушена със скоростно темпо.
Разбира се, не само София има монопол в лошата практика по реализация на колоездачни трасета. Само преди година в Сливен се разпаднаха 10-километрови маршрути, изградени за 1 млн. лв. Във Варна пък част от велоалея направо се срути и затрупа автомобили. Оказа се, че подпорната стена на велотрасето, изградено преди няколко години, се е сринала.
И докато у нас се пускат периодично измислени и непрактични парчета от алеи, по света мрежите не само са използваеми, а и красиви. Веломаршрутът Шиманами Каидо в Япония е дълъг 70 км и свързва шест японски острова с живописни трасета. В Генк, Белгия, велоалея минава до езерото Бокрейк, но под нивото на водата, и изглежда забележително. В Копенхаген, Дания, трасетата са навсякъде, а велосипедистите са пет пъти повече от автомобилите.
У нас е наопаки. Българската столица се задъхва от близо милион автомобили, които дори няма къде да паркират.