Самоубийствата

Две събития извадиха задрямалия народец от зимната ленивост в селото, където текат пенсионерските ми дни. Намериха Кольо Топката мъртъв, проснат на кревата у дома му. Разбили вратата и го заварили бездиханен. Царство му небесно, свършил със себе си по странен начин - сварил 35 литра ракия, решил да я изпие всичката до капка... Не му се живеело - бил сам-самичък, и пенсия нямал, макар да е работил бая време в Коми, далеко в Русия е семейството му. Но оставил на масата пари за погребението. Не мина и седмица и откриха Бальо да виси - обесил се, бях го срещнах предния ден - отиваше да покрие вересиите в магазина. Гордееше се, че е бил работник-леяр в Пловдив, помагаше на единия си син, като изплащаше с пенсията си някакъв негов кредит, другият му син пък бил в Германия, имал семейство, но нямал връзка с него. По цял ден беше с козите, а нощем спеше в полусрутена барака без ток. Мир на праха му, беше от ония свестни цигани, дето ходят по чужди къщи да работят, и то не за едната пара, а и да избягат от самотата, да си кажат едно друго с някого. Бях го питал защо се бесят в махалата, имаше вече няколко случая, той ми отговори простичко: "Защото ги удря съчмата". "Съчмата", която не подмина и него, меря с кантара на Милан Кундера: "Самоубийството означава да захвърлиш своя живот в краката на Бога". После писателят поема дъх и добавя още нещо, смразяващо кръвта: "Самоубийството е храчка в лицето на Създателя".
 За тия селски събития нямаше нито ред по вестниците, чиито репортери обикалят като лешояди всеки труп. Но в печатните медии темата изобилства. Четете с мен. Петък: 28-годишно момче от Асеновград се нагълтва с медикаменти и не се събужда. Събота: 57-годишен астрофизик от Русе се запалва и изгаря като факла. Неделя: 38-годишният Пейчо Пейчев, философ по образование, се хвърли под влака. Понеделник: Обвиненият в убийството на Мирослава Стойчо Стоев се самоубива в дома си пред полицаи. Вторник: 23-годишен охранител се застреля по време на дежурство в японското посолство. Сряда: Силна депресия накара 50-годишен шофьор на тролей да се хвърли от моста "Чавдар" пред очите на ужасените пътници. Четвъртък: 16-годишно момче загина след падане в Боянската река, най-вероятно е самоубийство. Мога да продължа да ви замерям с новини кой, къде и кога слага край на живота си. Всеки ден карат в "Пирогов" по един посегнал на живота си. А не е само "Пирогов"! От 2000 до 2010 г. са избрали смъртта 11 646 българи, според НСИ. Най-младият самоубиец е на осем, а рекордът - 92 г. за възраст бе надминат през миналата година, когато 103-годишен старец се обеси на асма с шнур от ютия. През 2011 г. у нас е имало 2869 опити за самоубийства, от които успешни са 775. Излиза, че нашенецът, като тръгне да се самоубива, опича работата си докрай. Трудният отговор е защо българинът е готов да прекъсне живота си? Едни го правят поради психични проблеми, други за несподелена любов, трети по семейни причини, четвърти - заради дългове и невъзможност да изплащат кредитите си, пети - заради проблеми с полицията и Темида, шести - заради болест и липса на средства за лекуване... Още по-труден е отговорът на въпроса, защо слагат край на живота си тийнейджъри. Годишно у нас се самоубиват цели три класа. Средно на месец от 30 до 50 деца показват, че не искат да живеят повече."Не ме спасявайте. Искам да си отида от този шибан свят!"-  написа едно девойче от Шумен. "Шибания свят" ние им го изграждаме, ние им втълпяваме илюзии за права, свободи и справедливост, ние ги оставяме без родителска ласка и контрол, докато се борим за насъщния, внушаваме им, че пътят към богатството е най-важният, лишаваме ги от цели, ценности и идеали. Защото им изписваме рецепти с "лекарства" като насилието, наркоманията, чалгата, подражанието на звездите от киното, шоубизнеса и модата. Така насаждаме неудовлетвореност, депресии, стресове и правим децата си нещастни. Психолозите виждат причините за крайната автоагресия и във влошеното психическо здраве на нацията, в икономическата криза, която сее стресове от безработицата, несигурността, безперспективността. Но защо не си кажем откровено, че немотията и стресът, причините за самоубийственото ни живеене, са плодове на дивия български капитализъм, заклещен в глобални клещи, който води цялата ни държава към самоубийство.
   Свършвам, а щях да забравя за оня несретник, за когото разказва поетът Паруш Парушев. Той кълнял: "Мамицата ти, живот, какво ми се ежиш. И ти ще свършиш някой ден". Какво сториха - промениха нашето отношение към единственото, което, макар и временно, ни принадлежи - живота. Толкова падна неговата цена, че колко му е да го захвърлим с подигравка в краката на Бога.