В защита на бъдещите българи

Поводът да пиша на тази тема е покъртителната медийна информация, че момиченцето, нахапано от куче в силистренското с. Ситово, е починало. На обществото ни е известно, че това не е първият случай, в който агресивни "домашни любимци" (колко неуместна тук е думата "любимци"!) нападат невинни хора и вече не един и два пъти слагат нелеп край на живота им. Това не е и първият случай, при който жертвата е дете.
Не ни стигат немотията и глада, на които са обречени голяма част от малчуганите (заедно с родителите си) в иначе благодатната ни земя България; не ни стига и масовото напускане на вече отгледани е образовани млади наши сънародници (статистиката е ужасяваща), а и даваме жертви не само при безбройните улични и пътни автопроизшествия, но и от кучешки нападения...
И да сте чули да е осъден някой собственик на свирепите кучетата-палачи, чиято първа специалност е да пазят нечия частна собственост, най-често придобита по бандитски начин? Не сте. Не съм и аз. Но нека не се отклонявам към въпроса за съдебната ни система - за нея и в Брюксел са наясно. Достатъчни са вълнуващите ме подтеми от голямата тема за нашите деца - казано шаблонно и точно "бъдещето на родината ни". Но "вълнуващи" не е най-подходящата дума, по-уместна е "ужасяващи". Ето някои от тях!
В момента разгръщам друга страница на вестника, който е в ръцете ми, и чета, че "година и два месеца ще лежи зад решетките шофьорката, която миналата година прегази на пешеходна пътека в Бургас 12-годишната Валентина Димитрова." Не мога да не се присъединя към възмущението на почернената за цял живот майка на жертвата, която справедливо възкликва "Да убиеш дете на пешеходна пътека и да получиш тази присъда, това е подигравка." Подигравка според мен е също съкратената съдебна процедура при самопризнания на престъпника и голямото намаляване на неговото наказание.
И докато родителите на изяденото от куче и на блъснатото от автомобил на пешеходна пътека дете кършат ръце и проклинат съдбата си от мъка, млади майки продават своите бъдещи рожби още от утробата си, за да изхранят другите си деца? И това са не един и два случая. Нормалният човешки ум не побира подобно нарушаване на природните закони, такова потъпкване на майчиния инстинкт, присъщ и на хората, и на животните. И най-страшното е, че като се замисли върху безизходицата, до която са доведени някои от тези родители, човек може да се опита и да ги оправдае...
А какво става с непродадените малчугани? Броят (според статистиката) на неграмотните или полуграмотните сред тях е също ужасяващ. От водеща по интелигентност и образованост на своите граждани държава, за по-малко от четвърт век България се нареди на опашката в подобни класации. Като утешителна премия и спомен за високите ни национални интелектуални способности звучат непрестанно печелените и днес от наши средношколци медали по математика и други науки на световни "състезания за умове". Тези млади таланти обаче до един отиват да учат в чужбина, после ще останат там и ще въртят с ума си чужди чаркове. Пак най-страшното е, че и тях не можем да ги упрекнем.
Наглед, а и в действителност, по-малко трагичен е недостигът на места в детските градини. Тук неприемливото (поне за мен) е да се премълчава, че много от специално построените преди години (в социалистическо време) сгради за малчуганите бяха приватизирани или продадени за други нужди и че с новооткритите (хвала за това!) се прави партийна пропаганда. Но и те не стигат, та някои от родителите, едва намерили си работа в това време на безработица, каквато никога не е имало у нас, трябва да правят избор между отглеждането на детето си или спечелването на парички за неговото прехранване.
По линия на моите неведоми асоциации се сещам да споделя, че парите, които се дават от държавата като детски надбавки, са, меко казано, смешни. Сякаш живеем в държава, която има за цел да ограничи раждаемостта, а не да я поощри. А за цените на стоките за малчугани да не говорим! Едно време жените с малък номер на стъпалата си купуваха хубави обувки от "Детмаг" - за по-евтино, а сега... Но нека оставим носталгията по миналото, че пак ще получа упреци (някои заслужени) и ще ми се говори за свободата, на която днес се радваме. А аз ще кажа, че децата винаги са били свободни, но грижите за тях са били много повече от сега.