СЛЕД ОЛИМПИАДАТА

Всичко започна от керемидите, свалени от покрива ни, за да се сложи на тяхно място по-съвременно предпазване на къщата от усилилите се напоследък валежи. В групата мургави мераклии, които натовариха на бусчето си наредените долу здрави керемиди, имаше едно дете на десетина години и на въпроса ми знае ли да чете, то отговори утвърдително. Когато му подарих обаче книжка с мои приказки, вместо "благодаря" малчуганът ме попита защо му е тази книжка, какво да я прави.
За съжаление неграмотността или липсата на желание за четене вече не е привилегия на мургавите ни сънародници. Имам много лични впечатления за неграмотността, или поне пълното безразличие към книгата на голям процент българчета. А част от тях пораснаха и като прибавим пренебрежението им към всяка елементарна норма на възпитание, обществото ни е застрашено от тотално вулгаризиране. Друг проблем е, че те много по-добре от думите познават цифрите, които им служат за правене на сметки и за пълна замяна на нормалните човешки мечти с паричните знаци, станали господари на всекидневието.
Защо ги пиша тия работи? Защото господин премиерът ни постави много добра оценка на представянето на олимпийците ни в Лондон, като заяви във Варна, че малко не ни достигнало и той (за разлика от целия български народ) е доволен. Неговото лично задоволство намери израз и в думите му: "Увеличаваме парите за българския спорт". Пожелавайки късмет на всички състезатели, чието участие продължава, той ги зарадва със следното изявление: "Много е важно да взимате медали, защото предлагаме законови промени, които ще позволят да получавате доживотни парични награди".
Не ме изненадва позицията на господин премиера, който навярно мери олимпийските ни постижения с аршина, с който чете мъмренията в доклада, получен от Брюксел, и непрестанно се хвали с цялата ни скапана държавна оправия. Да не си спомняме пък предизборните обещания на партията му!... Чудя се обаче на медийната ни общност, която му припява и се радва на мършавите ни олимпийски успехи в широко разгърнати вестникарски репортажи и телевизионни предавания. Не мога да не изключа от критиките си очарователната Станка Златева и донякъде усилията на отбора ни по волейбол. И все пак за толкова слабопаметни ли ни смятат онези, които се радват на двете ни получени медалчета, след като сме имали толкова високи спортни постижения на предишните олимпиади и на всякакви световни и европейски форуми!
Голямото ми разочарование от писаното и говореното в медиите бе компенсирано от три статии, чиито автори искам да поздравя. Едната прочетох в нашия вестник ДУМА с автор Йонко Бонов, който я е озаглавил "Не е късно да спрем унищожението на училището", втората е поместена във вестник "Труд" и нейната авторка Милена Бойчева, която се провиква в заглавието си "Горе главите! Много са медалистите", а третата извадих от интернет и в нейното заглавие авторът Валери Найденов справедливо пита "За какво са ни олимпийски медали?"
Първата статия започва с думите "Един милион са вече неграмотните българи от 1990 г. досега", а началото на втория й абзац е "Училищата в стотици български села са закрити".
Втората статия е посветена на многобройните ни млади медалисти, взели отличия от световни форуми не с мускули, а с ум. "За период от един месец - от 4 юли до 4 август, български младежи са спечелили на 8 олимпиади 23 златни, 15 сребърни, 13 бронзови медала и множество грамоти" - четем там и не се изненадваме от констатацията на един от мозъчните "треньори", че "За съжаление в България ще продължава диктатурата на неграмотните. Много трудно се върви срещу тази диктатура. У нас няма никакви стимули човек да бъде грамотен."
Третата статия е израз на естествената тревога и грижа, която е длъжно да проявява нормалното общество за децата. "Дори е срамно да се гордеем с олимпийски медали, когато децата и юношите ни се разплуват върху чиновете и палят цигари още на стълбището. Младежта ни в голямото си мнозинство не е пипала топка, не може да тича, нито да плува" и т.н., и т.н.
Настоятелно препоръчвам на господин президента и господин премиера да намерят време (може да е за сметка на някоя от твърде честите им и безсмислени разходки по света) и прочетат тези три статии. А ако написаното в тях им известно, да си подадат оставките.