ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА ТРАМВАЯ

Както вече писах, единствената полза от остаряването е евтината карта за возене в градския транспорт. И аз пълноценно използвам пенсионерската си привилегия. Качих се в трамвая на спирката, където се пресичат улица "Граф Игнатиев" и булевард "Васил Левски" и започва "Патриарх Евтимий". Софиянци за удобство и без никакво подценяване наричат това кръстовище "Попа". Намерих свободно място и седнах от лявата страна на вагона, както съответства на левите ми възгледи, но трамваят вървеше в западна посока. Няма да споделя къде отивах, за да не ви развалям настроението.  
Първото нещо, което видях през прозореца, беше големият ремонт (обновяване) на тротоара и мястото около паметника на великия българин. Неизвестно защо ме споходи съмнението, че този ремонт (точно сега) има нещо общо с провежданите доскоро там протести на софиянци, които трябва да плащат, за да паркират колите си пред домовете, където живеят и мнозина са се и раждали. Дойде ми на ум също, че много по-належаща нужда от ремонт има тротоарът, който всеки ден преодолявам, вървейки от булевард "Цариградско шосе" към къщи по улица "Чехов". Ако майка мине с бебето си в количка по този тротоар (в случай, че не е зает целият от паркирани леки коли), голяма е опасността пеленакът да се изръси от количката при друсането от неравностите. А самият Антон Павлович Чехов, ако дойде случайно да види улицата си, може (при някое спъване) да му изхвръкнат фините очилца.
Сега живея на улицата, носеща името на големия руски и световен писател, но съм роден на друга сполучливо кръстена столична улица - "6 септември". Трамваят, в който се возя, току-що я пресече и гледам на тротоара дълга опашка от чакащи хора. Редят се пред единственото в града (значи и в страната) обменно бюро, което работи с по-широк списък от валути. Помислих си две неща. Първо си спомних думите на мой приятел, който питаше каква му е ползата, че вече (при споходилата ни демокрация) може да пътува навсякъде (ако и американците му дадат виза), след като няма пари не за екскурзия по цял свят, а за насъщния си хляб. Второ - много от наредилите се на опашката са млади хора. Не са ли си купили те еднопосочни билети за далеч по-сити от нашата страни, след като майка България ги е отхранила и изучила с много любов, лишения и надежди?
Ето го и площад "Славейков", кръстен според един днешен кандидат-студент (значи със средно образование) на братята Петко и Пенчо Славейкови. Тук също ме спохождат две мисли. Една за големия брой неграмотни и полуграмотни мои сънародници, пораснали през последните двайсетина години. И друга - за сергиите с книги, низвергнати заедно с цялата ни култура. Например кината "Славейков" и "Култура" (с два салона), край които минаваме, станаха магазини не за потребности на човешката душа.
Кои са всъщност насъщните ни потребности? Кой ги доставя и е редно да бъде поощряван? Мое би градинарите и другите родни производители на хранителни продукти, които са задушавани от вноса? Може би тотално пренебрегваните творци в областта на изкуствата? Отговорът с ирония ми дава сградата, при която е спрял случайно трамваят. Тя е преди да завием надясно пред Съдебната палата и на табелката й четем, че тук е адвокатската територия на известния правист и спортен чорбаджия Батков, който за петдесетгодишния си юбилей беше награден с орден "Стара планина"!?!
Няколко надписа върху луксозните бараки срещу църквата "Света Неделя" ни уверяват, че "Яденето е по-вкусно с Кока-кола."
Може, но за художника, който е рисувал рекламата, и за онзи, който му е платил. За други най-вкусна е гроздовата, за втори - вината ни, загубили доста от безбрежния руски пазар, за трети - бистрата родна водица, която чешка бандитска фирма ни продава като безценен, скъпо произведен еликсир. А тя сама си тече надолу по склоновете на Рила или Витоша.    
Продължавам да гледам стари, някога красиви, сега съвсем занемарени сгради по булевард "Княгиня Мария Луиза" и се питам какво е направила за родината ми въпросната княгиня, та да носи името й голям и важен столичен булевард? На младите, които ще ме попитат какво е допринесъл пък предишният патрон на булеварда - Георги Димитров, лесно ще отговоря, че по време на известния Лайпцигски процес за запалването на немския Райхстаг целият свят се възхищаваше на смелия български антифашист.
Трамваят ми завива надясно по улица "Козлодуй". Както ви обещах вече, няма да кажа къде отивам, но пътуването ми дотук през моя любим роден град и видяното през движещия се прозорец не оправи тъжното ми настроение...