Прави ли са черногледците

Миналия път писах за боклука, но у нас той е толкова много (в буквалния и в преносния смисъл), че не намирам нищо нередно в трайния си интерес към него. Особено като се знае, че хартията (в случая вестникът), както и банкнотите нямат лош мирис. Всъщност думите "лош мирис" могат да имат друг, преносен смисъл, но това е отделен въпрос.
Днес е единият от двата големи Кирило-Методиевски празници (другият е на 24 май), които по някаква календарна необходимост се роиха и които не случайно бяха предлагани на национален празник на държавата ни. Навярно, че това не се осъществи е правилно - свободата е по-важна от културата, но при сериозно подценяване на културата пък, както става напоследък у нас, едва ли може да се говори за истинска свобода.
Като дете на желан подарък се радвам на всеки нов български принос към световната наука и изкуство. Не че пренебрегвам успехите ни в спорта, но предпочитам те да останат за сенегалците. А нашите средношколци да печелят по целия свят медали като математици, програмисти и в други области, в които се употребяват не главно мускули.
Зарадвах се и на информацията, че наш учен - проф. Венко Бешков, и негови колеги от Института по инженерна химия са разработили нов метод за превръщане на отпадъци в гориво. Става дума за сполучлива (с нисък разход на енергия) обработката на твърди битови отпадъци и получаване на продукт, който може да бъде използван пряко в енергетиката и бита. Пренасянето на метода в практиката било изключително лесно и все пак нека не се преструвам на инженер-химик и ви убеждавам, че съм разбрал, подробностите, а тях ги и нямаше в информацията. Но своите обяснения професор Венко Бешков завършва така: "Инвестицията ще бъде в пъти по-евтина от предлаганите досега устройства за изгаряне на битови отпадъци и ще намали драстично замърсяването на околната среда".
Много ми се иска тази ценна научна разработка да бъде осъществена и да допринесе за преодоляване на боклукчийските ни проблеми. Написаните от наши сънародници коментари обаче, които прочетох под публикацията, ме накараха да се съмнявам и дори да си правя изводи за коментиращите. Едни от тях посрещат възторжено новината, а други я обсипват с каруцарски хумор и направо се гаврят с нея. Ще дам примери и за двете групи.
Започвам с положителните изказвания: "Браво на изобретателите. Гледах по Нова телевизия за това нещо и изглежда много обещаващо. Показаха как го пълнят с всякакъв боклук. Уредът не е голям като размери..." и т.н. - обяснения с цифрови данни. Другаде четем: "Приятелю, напиши линка за това нещо, по новините търсих по-подробно за техническите характеристики, но няма... Какво преработва, какво получаваме... Ще бъда благодарен." Дори един, който навярно одобрява репресиите спрямо БАН, признава: "Най-накрая да покажат че могат да правят нещо полезно за държавата"...
    Ето и фрази, отричащи изобретението: "Глупости и измишльотини от хиляда и една нощ! Майко мила, колко прости хора има на този свят." Или: "Новината не е нова, не се сещам къде, но има сметища, където се събира метан. Само че получен от хранителни отпадъци." Или: "Тия в БАН явно доста са изгладнели и изпосталели, щом се ловят и за сламката." Подобни цитати могат да се приведат още. И те ме карат да се замисля над две неща.
Първо. Защо сме толкова нихилисти ние, българите? Вярно, че съвременният ни живот да е за оплакване, но когато имаме повод да се зарадваме, защо пак се мръщим или даваме воля на лошото си настроение? Тревичките и листата по дърветата грейнаха със зеленината си и тази пролет, въпреки парадоксалния модел, по който се ръководи държавата ни. Защо пренасяме към родните учени (тук можем да включим и всички други културни дейци) справедливото си и заслужено недоверие към правителството и към Народното събрание?
Второ. Накъде в коментарите имаше закачка как с новото изобретение ще притесним олигарсите от "Газпром", Кувейт и "Тексако" ще фалират, а Путин ще стане бедняк. А другаде в прав текст се казваше, че ако тази технология наистина е в пъти по-евтина, монополистите и техните крепители едва ли ще я допуснат... Та може би черногледците имат известно право.