Парадоксалната кражба

Днес темата ми е по-друга, но май в рубриката си "От дума на дума, та в... Дума" трябва да въведа подрубрика, в която да изразявам и възмущението си за поредната кражба на оскъдния народен залък от самозабравилите се властници - вече цял списък станаха изобличените в злоупотреби наши висши административни чиновници. Премиерът уволни първите две-три провинили се началнички, беше върната скромна сума незаконно и "законно" заграбени държавни, тоест наши, пари и виновните за следващите злоупотреби минаха в ситната хроника. (Остана рекламата за премиера, който наказва лошите, пречещи му да води страната ни към светли бъднини.) А се оказа се, че грабежите, наречени с благовидното название бонуси (от френското "бон"), не са привилегия само на тази агенция или онази дирекция, а са практика в държавното ни устройство. След щедро облажилите се шефки на Агенцията за малките и средните предприятия, стана известно, че тлъсти извънредни пари са си раздавали и шефовете на Агенцията за приватизация. И то с невиждан и нечуван тепегьозлък - когато не се е приватизирало нищо, за да вземат все пак процент, те искали да се отделя от бюджета за надбавките им...
Крадци винаги е имало и ще има, но както в описаните по-горе случаи, обикновено обекти на техните попълзновения са главно финикийските знаци, или вещи, които лесно могат да се превърнат в пари и друго богатство. Защото съвсем малко са онези от нас, които смятаме за богатство човешкото здраве, красотата на природата, бързо отлитащата младост, смисления живот, приятелството между хората, любовта (не на последно място) и т.н. - все ценности, до голяма степен излезли днес от мода и употреба.
Озаглавих тези редове "Парадоксалната кражба", защото не намерих по-точен израз за присвояването на една измежду шестте костици от свети Йоановите мощи, притежание на созополчани и изложени временно в сливенския катедрален храм "Свети Димитър" за радост на местните миряни. Други вярващи пък (ако се не лъжа в Бачковския манастир) дошли и участвали в проведеното там религиозно шествие с надежда да се докоснат до иконата, прочута със своите чудотворни способности. Но трябвало да се задоволят да общуват с нейно копие, тъй като оригиналът бил в момента на реставрация. Ако питате мен, първо - не е трябвало да се съобщава, че това не е оригиналната икона, и второ - абсолютно сигурен съм, че копието ще свърши същата чудодейна работа.
Всеки криминалист би видял във факта с дубликата на иконата и във всеки предлаган на хората фетишизъм известна пукнатина. Но всъщност затова вярващите се наричат вярващи, защото вярват. Освен това редно е да не забравяме както заслугите на православието за националното ни съхраняване през турското робство и действителната стойност на днес потъналите в забрава десет божи заповеди, така и фактът на известна принципност в християнството. Аз поне не съм забелязал у него непостоянството, характерно за много от политиците ни, които ту викат така, ту онака и отначало. Добре, че и от Брюксел започнаха все по-често да забелязват грешките, меко казано, на демокрацията ни.
Изказах уважението си към православието (без да влизам в детайли като лъскавите служебни одежди на високопоставените попове), но не мога да се съглася с фетишизирането на различните чудодейни светини. Когато видя интелигентни и учени хора да се кланят на някакъв фетиш, неволно ги подозирам в неискреност и си спомням как веднага след 10 ноември членове или бивши членове на политбюро на партията започнаха да се кръстят. На мен съвсем приемливо (и достатъчно) ми се вижда да влезеш в църква (ако се налага или като турист) и да държиш запалена свещица.
Спомням си също колко много се изненадах, когато преди около трийсет години на една парижка улица мургав мъж (навярно от арабските малцинства) пъхна в ръката ми визитката на някакъв чудотворец, който може да ми предскаже десетки предстоящи радости, да ме отърве от черна магия и т.н.
От този спомен, който никак не ми се връзваше с реалните чудеса, направени от художниците и архитектите на прекрасния град, неволно са връщам към днешния наш ден или наша вечер, в които се чувствам член на първобитно племе със свой шаман... Защото сериозни телевизии и вестници ме заливат с предложения на измамници, които срещу скромно, а понякога не чак толкова скромно възнаграждение, могат едва ли не да ме възкресят.