Няма начин да няма начин

Навярно и с други стари хора е така - винаги, когато разбера, че този хубав въпреки всичко свят е напуснат от младеж, неизживял годините си, аз кой знае защо се чувствам виновен, че още ме има. И започват моите разсъждения за човешкото предопределение, за алчността на богатите, които искат още повече, за насилието и престъпността, за техните причини, чието отстраняване се оказа непосилно за специализираните органи и за цялото ни общество...
Всъщност "общество" е по-всеобхватна дума: в обществото влизат много хора, които не само не вършат престъпления, а искрено ги порицават, страдайки за невинните им жертви. Докато  говорителите на "отговорните" институции не само послъгват за успешната, почти епична (за съжаление безрезултатна) борба с нарушаването на и без това снизходителните ни закони, а сякаш се боят да не прекалят с гонитбата на изобилно навъдилите се през демокрацията бандити. Оставени са да безчинстват и сякаш правещите си удоволствие със слободията и с чуждото страдание хулигани от нов тип, белязани с необяснима безотговорност. А може би в някои от случаите се крият и други съображения.
Доста време се каня да подхвана днешната си тема и все отлагам. Навярно заради нейното парадоксално присъствие в съвременната ни цивилизация, в която твърде често се издигат лозунги за човешките права, а не е защитено най-святото ни право, правото да живеем. Човекоядците поне са гладни и изяждат жертвите си, докато ние прескачаме труповете им като вече ненужни предмети и продължаваме към върховете на хуманизма.
Според информация на БТА, получена от лечебното заведение на 29 юни в Клиниката по неврохирургия на болница "Пирогов" е приет в кома, с тежка черепно-мозъчна травма и с опасност за живота пребитият пред заведение в Студентския град младеж Борис Киряков, който умира, без да дойде в съзнание. Той и брат му излизали в три часа и половина през нощта от заведението (намиращо се в центъра на квартала) и там били нападнати от група младежи. Започнал масов бой, Борис бил повален на земята, удрян и блъскан. Според една от свидетелските версии двамата братя имали от преди това конфликт с нападателите за момичета... Но нека не се отклонявам, правейки излишни аналогии, с класически образци на драмата и нейни герои като Ромео, Меркуцио и Тибалт!
Това е поредният случай на насилие в Студентския град, редица от които имат фатален край. Сдружението "Майки против насилието в Студентския град" настояват да бъдат затворени чалготеките, някои настанени в имоти на държавни университети. В този дух се изказват и повечето от коментиращите в мрежата. Ето няколко цитата: "Ректори и общинари нямат интерес да затворят евтините вертепи, предлагащи всички пороци и носещи им солидни доходи под масата". Или: "Управниците нямат интерес от затваряне на кръчмите и дискотеките в Студентския град. Предпочитат младежите да се бият и убиват, отколкото те да се лишат от лобистки интереси и големи комисиони". Или: "Студентският град отдавна се превърна в нарицателно за селения, мутри и чалга".
    Коментиращите напипват и друг важен въпрос,  че чалгата е умствено затлъстяване и норма на живот. Един изказва опасение за нейните жертви в прекия и преносен смисъл, а друг пита - да учат ли са дошли, или да купонясват? И как да ги упрекна аргументирано, когато шеговитият израз, че следват за безработни приема все по-реално покритие. Като въздишка се възприемат думите на Сара Б. от София: "Това е скапана държава... Нищо не става в нея и няма и да се оправи". А някакъв полуграмотен "патриот" от "извън, България" делово я съветва: "Бягай вън ма госпожице кой те е вързал в България" (пунктуацията на оригинала е запазена). За съжаление като него мислещи и не само грамотни за разлика от него, а и високообразовани са не малко наши млади сънародници... Нито един от средношколците ни, които получиха световни награди на състезания по математика, програмиране и т.н., не е останал да учи в бащината си страна. Можем само да се надяваме на техния считан днес за отживелица патриотизъм, който би ги върнал у нас, след като завършат образованието си.
    И още един, последен цитат от мрежата: "Няма ли кой да спре това безумие в Студентския град? Мине не мине време, и убиват хора." Моето скромно мнение е, че има. Няма начин да няма начин държавата ни (официално силна) да не може да сложи ред поне в студентските общежития. Заради националното ни бъдеще.