Неизбежни сравнения

    Когато на обществото ни станаха известни шокиращите престъпни финансови облаги (наречени бонуси), които бяха взели или по-точно бяха си дали разни висши чиновнички (директорки на агенции и други подобни), аз и не само аз, си спомнихме за тефтерчето с делничните сметки на Левски. Когато пък научихме за скъпите лимузини на днешни наши висши духовници или гледаме златотканите одежди, с които те извършват богослуженията си, аз и не само аз, се сещаме за вехтото избеляло расо на друг техен колега - Отец Паисий. Колко много би спечелила църквата и християнската вяра, ако всички служители на религията приличаха поне малко на Хилендарския Монах!
    Неотдавна, на 10 ноември, тържествено бяха чествани в Банско (родното място на Паисий) три светли годишнини: два века и половина от написването на "История славянобългарска", двеста и деветдесет години от рождението на автора й и едва половин век от канонизирането му по църковните правила. Защото в паметта на истинските наши сънародници той и преди това, винаги е бил с ореол! А едва преди петдесетина години този велик българин е признат официално за светец! И то във времето на социализма, когато църквата не беше много на мода. Впрочем това е напълно обяснимо - националното значение на българина Паисий надхвърля всякакви религиозни и други рамки. Сигурно бъркам нещо, но моята класация на светците ни го поставя най-отпред, заедно с братята Кирил и Методий и дякона Левски.
Дори ще ви призная - в анкетите, когато са ме питали за мой любимец между великите българи, точно него съм посочвал. Може би защото съм имал чувството, че е бил подценяван, че е оставал в сянка. А точно от него започва възраждането ни, негови последователи са блестящата поредица от народни будители, без чието дело може би нямаше да я има и родината ни. Навярно започвам хлапашки да мечтая, но колко ни е необходим и сега един Паисий, който да се провикне над цялата ни, подчинена на световната глобализация и демографски стопяваща се наша родина: "О, неразумни..." И да го има неговия лик на кориците на ученическите тетрадки вместо снимките на световни и родни естрадни недоразумения.
Ето какво е важно да знае за великия ни будител всяко българско дете: "Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българското средновековие към епохата на националноосвободителното ни културно и политическо движение. Създаването на "История славянобългарска" по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и тревога за съдбата на българския род и език, като възкресява славното минало на българите чрез своята "книжица" Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и Методий."
Дойде ми наум, че за да има и днес сред младите своята заслужена популярност и авторитет, когато на мода са криминалетата и други по-леки жанрове, личността Паисий и по-точно открадването на оригинала на неговата "История славянобългарска" (която се е пазела в Атон) от тайните ни служби при социализма, може да послужи за основа на екранно художествено пресъздаване. Десетина години са кроили планове как да откраднат този оригинал наши момчета, а експрезидентът Петър Стоянов като юрист и като прекалено уважаващ международните норми взе, че го върна... Това може да не влезе във филма.
Споменах какви възможности крие за художествено (игрално) пресъздаване "История славянобългарска" и нейната биография през годините, та съобразих да кажа, че гледах с особено удоволствие и документални ленти за Хилендарския Монах и неговото дело. Особено ме впечатли половинчасовото филмче от 2007-ма година, в което чудесен водещ беше писателят Кирил Топалов, известен и като професор по литература.
В приведения по-горе цитат за Паисий се казва "по времето и при условията, в които той живее". Тези думи ме карат да си дам сметка за величието на подвига му. Те ме отвеждат по трънливите пътеки, които е изминавал, за да чете на сънародниците си своите будещи ги слова, те ме препращят към преписвачите на неговата "книжица" и ме карат да я сравня с някои погълнали много хартия и написани при други условия наши съчинения и тяхната роля и въздействие върху читателите... И се питам колко световни литератури имат произведение като "История славянобългарска" или двайсетте стихотворения на Христо Ботев, та сме седнали сега да влизаме в Европа!?