Нашият съвременник Добри Войников

"Българите винаги са стигали до крайности в сляпото си чуждопоклонство и копиране на обществения живот на Запада. Тази им способност е описана още в "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников - произведение, чието изхвърляне от учебните програми едва ли е случайно." С тези думи започва една статия, поместена във в. "Нова зора" през 2006 г.
Класически са онези произведения на литературата, които остават актуални през вековете, които отразяват живота в неговите вечни характерни черти. Това с особена сила се отнася за комедиите, които неуморно осмиват безсмъртните слабости на човека. За чест на родната ни книжовност такива произведения са написани и от български автори.
Едно от тях, и може би най-знаковото, е споменатата вече "смешна позорищна игра "Криворазбраната цивилизация", начертала не само литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на Васил Друмев и Иван Вазов и била най-важна съставка в репертоара на възрожденския ни театър, а и останала актуална до днес.
Какво означава "актуална до днес"? Ще дам два отговора.
Първо: И сега направените й постановки не са скучни и вехти за зрителите, а се гледат с интерес и предизвикват много смях от сърце.
Второ: За толкова години не са се забравили вредните навици на мнозина нашенци, които пренебрегват собствените си история, традиции и нрави и копират от Запада модното, което често е смехотворно. Понякога и в отношенията ни с Европейския съюз - както при приемането ни там, така и по-късно, се проявява излишен национален нихилизъм.
Към тези два отговора могат да се прибавят още. Например суетността на невежата, желанието за големеене, простотията, която иска да мине за нещо важно, лошият парвенюшки вкус и т.н.
Но да се върнем към Добри Войников, който е имал острия нюх на голям художник, видял е и е отразил всички тези черти в комедията си "Криворазбраната цивилизация". Разбира се, тя далеч не е негово единствено литературно произведение. На перото му принадлежат и историческите драми "Райна княгиня", "Покръщение на Преславския двор", "Възцаряването на Крума Страшний", "Велислава, българска княгиня", както и комедиите "Чорбаджията" и "По неволя доктор", а също битовата драма "Диманка или вярна пръвнинска любов", оставена в ръкопис. Неговите пиеси съставят главния репертоар на българския възрожденски театър.
Освен писател-драматург, Добри Войников е още учител и общественик, журналист и режисьор, диригент и композитор, един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). Той е и виден обществено-политически и читалищен деец, организатор на тъй наречените "млади" в черковната борба и още какъв ли не...
Васил Друмев е роден на 22 ноември 1833 г. в семейството на поп Васил Войников. Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни, а след това завършва Френския колеж в Цариград. Заедно с многобройните си други общественополезни дейности, той почти през целия си живот е и учител.
Истински енциклопедист на времето си, Васил Друмев с право се смята и за основоположник на българския театър. През зимата на 1865 г. организира в румънския град Браила любителска театрална трупа, която ръководи до 1870-а. За пръв път в историята на нашия театър той качва на сцената жени-актриси. Както е известно, дотогава женските роли са изпълнявани от млади мъже. От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен. Успоредно с това големият български възрожденец издава (през 1860 г.) "Сборник от разни съчинения", антология на френската литература, както и "Кратка българска история" (1861) и "Ръководство за словесност" (1874).
Приятно е да се прочетат думите на Добри Войников, написани в предговора към "Криворазбраната цивилизация". Те още един път потвърждават класическото място на произведението: "Лаская се само да вярвам, че тая ми пиеса, ако не за друго, да послужи поне като за повод в избиране театрални представления, които би послужили в полза за предпазване крехките клончета на новоразцъфналото дърво срещу заразителната буйност на злите ветрове, които завейват в едва пролетното начало на народното ни процъфтяване."
Много са областите, в които е работил големият български възрожденец, но ние го помним и тачим главно като драматург и театрален деец.