Конкурсите за драматургия

Един от станалите доста много конкурси за нови български пиеси (да не говорим за другите литературни жанрове, особено за поезия, те са многократно повече) е този на Плевенския драматичен театър "Иван Радоев". Той е между най-сериозните, провежда се през две години и неотдавна приключи неговото седмо издание.
Бях член на журито и използвам този случай да споделя свои мисли, предизвикани от четенето на петдесетина нови пиеси и от заключителната вечер, на която бяха раздадени скромните награди (една от 2000 лева и две по 500), а също и от другите няколко подобни провеждани у нас конкурса. По единодушно мнение на журито конкуриращите се тази година пиеси бяха на добро равнище и показваха засиления интерес на пишещите към драматургичния жанр. Надявам се този факт да не остане незабелязан от театрите и много от заглавията да намерят своето сценично осъществяване.
Ако хвърлим поглед към списъка на авторите на десетте пиеси, избрани да бъдат включени (както традицията повелява) в списъка на издавания всеки път сборник (с други думи "номинирани творби"), ще видим познати и непознати имена. Това са утвърдени писатели - известният сценарист и драматург Боян Папазов ("Бясна, кривогледа и лакома"), поетът, автор и на пиеси Иван Странджев ("Много секси"), поетът и публицистът Румен Леонидов ("Кметът"). Втората група автори, които и друг път са били отличавани на подобни конкурси или дори вече са намерили място в репертоарите, са Александър Урумов ("Положение "профундо"), Димитринка Ненова ("Скрабъл за пораснали"), Емилия Цанкова ("Черешов сладкиш"), Оля Стоянова ("Там горе") и Петър Ванчев ("Скритото имане"). Остават двама от номинираните - Георги Мерджанов ("Грозна приказка") и Стоил Рошкев ("Народен представител").
Тези пиеси и още няколко, които за съжаление не можаха да бъдат включени в бройката на номинираните, притежават добри литературни и театрални качества (конфликт, образи, език, диалог) и показват, че повечето участници в конкурса не са графомани, а хора с възможности и сериозно отношение към творчеството си. Почти липсваха примери на принизяване до недобрия вкус на част от публиката (псувни и други евтинии), каквито за съжаление понякога (напоследък) чуваме, изречени от сцената.
Тържествената вечер за обявяване на наградите беше "украсена", всъщност доосмислена, от две актриси и двама актьори, които изпълниха кратки, характерни за произведенията откъси от десетте номинирани пиеси (в присъствието и на авторите им). В препълнената с публика камерна зала на театъра четиримата талантливи артисти (Мариета Калъпова, Ива Николова, Георги Ангелов и Адриан Филипов) изнесоха цял спектакъл, предизвикал спонтанното одобрение на зрителите и даващ известна представа за доброто равнище на участващите творби и предизвикал спонтанното одобрение на зрителите.
Плевенският конкурс пренесе мислите ми и към другите подобни състезания за драматургия, които се провеждат у нас. Доколкото си спомням те са (ако все още съществуват): към наградите "Аскеер" и "Икар" - за вече поставени пиеси, в Шумен - съпътстващи местния театрален фестивал, в Ямбол - към местния фестивал на куклени постановки и пиеси... Имаше и други (в Габрово за комедия например), но не съм сигурен, че още съществуват. Затова пък се появиха нови: на столичния театър "София", на дружество "Театераутор", чух, че се кани да обяви свой конкурс Сатиричният театър, а в Търговище възнамерявали да върнат към фестивала си "Вълшебната завеса" и конкурса за пиеси, адресирани към децата и юношите. Едно време такъв конкурс съществуваше и някои от творбите, наградени на него, и до днес се мяркат в театралните афиши. Автори на тези пиеси бяха Леда Милева, Рада Москова, Валери Петров, Борис Априлов, Никола Русев, Недялко Йорданов и други, между които моята личност.
Две от заглавията, номинирани в сегашния (Плевенския) конкурс - "Скритото имане" на Петър Ванчев и "Грозна приказка" на Георги Мерджанов (както и някои, неуспели да се включат в десятката), ми вдъхват надеждата, че репертоарите на родните театри ще се обогатят с нови, оригинални творби за малчуганите, притежаващи достатъчно литературни качества, и ще престане да съществува диктатурата на режисьорите, които обикновено поставят собствени драматизацийки на класическите приказки. 
Не съм против големия брой на състезанията за драматургия  у нас, но по мое мнение е редно в театралното ни пространство да съществуват (над другите) един национален конкурс за оригинални пиеси за възрастни и втори - за деца и юноши, включващ (също оригинални) творби за драматичен и за куклен театър.