И дребни опити да бъдем лъгани

От подлеза при Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" в София си купих бутилчица минерална вода. Протегнах шепата си със стотинки и продавачката си взе, колкото трябва. Веднага след това обаче, видяла етикета на моята бутилчица, помоли да я извиня и ми върна десет стотинки - не забелязала, че водата, която съм взел, е от по-евтин извор. Малко му трябва на днешния българин, ограбван от родната топлофикация, от чешките ни водоинкасатори, от прекупвачите на зеленчуци и плодове и т.н., да го трогне този малък търговски жест. Не скрих приятното си вълнение, а продавачката реагира сякаш и грешката й, и поправката са нищо повече от нормалното.
На излизане от магазинчето си мислех колко богата е страната ни на минерални извори и колко бедна е тя на нормални търговци и дори изобщо на честни поне в делничните си отношения хора. Оставете ги онези, които въртят далавери за милиони - с тях нямам пряк контакт. Но всеки ден имам вземане-даване с дребните сергиджии и ми е криво, когато самите те, лъгани достатъчно, се опитват на свой ред да ме минат и мен с някое левче. При което рискуват да не спра втори път пред сергията им.
    Кои са най-популярните опити да бъдем лъгани? Например поставяне отгоре или отпред на по-читави зеленчуци и плодове и скриване под тях или зад тях на такива, които не бихме си купили. Второ - обидни и за двете страни хитрости с цената: всичко е по хикс лева и деветдесет и осем стотинки и никое не струва хикс лева и трийсет стотинки. А най ме ядосва евтината уловка (но съм виждал клиенти, които й се хващат) с обявяването чрез етикета вместо на истинската цена за един килограм, лъжливо примамващата будалите цена за половин килограм. Ако зависеше от мен (а от някого зависи) бих забранил това дребно мошеничество. Съвсем друго е практикуваното по света продаване на по сто грама от някои стоки и обявяването на десеторно по-ниската цена. При нея бабичките няма да се подведат и измамят.
    Та вървя си аз по тротоара със зеленчуковите сергиите на улица "Граф Игнатиев" до градинката на църквата "Свети Седмочисленици" и разбирам защо големият философ Карл Маркс, дето щяха да му махат паметника от Студентския град (или вече са го махнали) е казал: "Подлагай всичко на съмнение!" Или си спомням китайската поговорка "Ако се съмняваш в човека, не започвай работа с него!" И отивам да ме лъжат на следващата сергия. Но затова пък после потъвам в полезни разсъждения...
    Например за разсейващите шофьорите по прословутите магистрали рекламни билбордове и "ползата" от тях. Нищо от стоките и услугите, които те ми препоръчват, не съм ползвал до днес и не вярвам на други хора от моята черга рекламите от въпросните билбордове да са облекчили живота. Но все някой е спечелил... Ами рекламите по телевизията? Не мога и не мога да свикна с това често прекъсване на филмите на най-интересното им място, за да ми се препоръча нещо, което никога нито аз, нито вие ще си купим. Едно трябва да признаем на телевизионистите - че успяват да намерят най-интригуващия момент в сюжета и точно там да ни натрапят скъпо платената, издържаща медията, но досадна за нас реклама. Много са придружаващите капитализма атрибути, с които ние старите не можем да свикнем и които подхранват носталгията ни към миналото. Онова минало, което други реклами (не с чисто търговска цел) искат да го очернят до неузнаваемост. В тях често най-активно участват наши другари, благоденствали преди, а сега отново благоденстващи за сметка на доброто си име...
    Написах думите "доброто си име" и реших да споделя с вас един свой далечен спомен и да се върна чрез него при търговията, макар не у нас и не със зеленчуци и плодове. Трябва да е било преди трийсет или четирийсет години. В онова време Гедерето и по специално Берлин (Източен) бяха нещо като лъскава търговска витрина (за идеологическа конкуренция със Запада) на фона на сравнително оскъдния социалистически пазар. Харесах си едни хубави обувки марка "Батя" в най-големия тогава източноберлински магазин, отидох радостен до касата, но там усмихнатата продавачка настояваше да ми вземе двайсет процента по-малко от обявената цена. Заведох я до щанда и й показах етикета с истинската (според мен) цена. В отговор (все така без думи, поради моето полиглотско невежество) тя пък ми посочи едно малко, почти незабележимо петънце от лепило на едната обувка, което понижавало търговския вид и категорията на продукта...
    Неведнъж по-късно съм разказвал този поучителен случай. Разказах го и на вас, а ще бъда доволен, ако случайно го прочете и някой от цитираните по-горе търговци. Дори си представям как той ще сметне за будали и милата немска касиерка, и цялата дребна честност по света. За съжаление точно това исках да споделя.