България - на българския език

Писал съм, пиша и пак ще занимавам читателите на вестника с въпросите на родния език. Много ми е приятно, че се грижим за международното признаване на лютеницата, луканката или ракията като наше "изобретение" и национално богатство. Това е важно. Но има ли по-важен аргумент за нашата българска самобитност от езика ни, от думите, запазени през вековете, думите, които пишем и ние, и други славянски народи с буквите на Кирил и Методий?
Ей за този език (няма да ви въздействам със сантиментални цитати от художествената ни проза и научните писания) преди няколко години бе внесен в Народното събрание проектозакон, който (поне в моята памет) се свързва с големия общественик и писател Николай Хайтов. Какво стана с приемането на такъв важен проектозакон така и не разбрах. Закон обаче няма и сега.
Преди около половин година депутатите се върнаха към този важен въпрос, но негови "баби" (от бабуване) бяха не колеги на Хайтов, а видни юристи. Щом се кове закон, естествено е те да са необходими, както и учените граматици, но не по-малко необходими са най-доказалите се ваятели на словото ни.
Съвсем друг е въпросът, че и най-лошият закон е добър, обаче само ако се спазва и ако някой наказва онези, които не го спазват. В това отношение у нас правосъдието е почти безгласно (поне според европейските оценки) и се спазва друг закон - този на джунглата, където правото е винаги на страната на лъвовете и тигрите (разбирай монополите и богатите). А също и на безгрижието, на пословичната обществена търпимост към неграмотното писане и говорене.
Тук е мястото да разширя несъгласието си и да спомена, че в решаването на езиковите ни въпроси няма място за политически и всякакви световни съображения. Всички знаем, че македонски език няма, а той е наречие и богатство на българския, както знаем, че вместо да претендират за признаване на някакви училищни привилегии за майчиния език и да слушат телевизионни новини на турски, българите с турски произход и самосъзнание са длъжни да научат езика на родната си страна. Всякакви държавни и дипломатически съображения са вредни и непонятни за все още преобладаващата част от гражданите на съществувалата повече от хиляда и триста години наша родина.
    В една от разпечатките, които си вадя от интернет и пазя, със сатирично удоволствие почетох, че българинът с турски корен Лютви Местан, завършил българска филология в Софийския университет, е намерил трийсет граматически и пунктуални грешки в два от законопроектите за българския език. И съвсем справедливо изисква от народните представители да говорят правилен български език. Защо обаче той не подкрепи моята (и не само моя) позиция, че по телевизията и в училищата ни не бива да звучи друга реч.  
    Представете си двама от най-големите ни живи писатели - поетът Валери Петров и прозаикът Анжел Вагенщайн, да предложат (и те неотдавна бяха депутати) някаква привилегия за езика на техните деди, събрани в Израел или пръснати по света. Нещо повече - Вагенщайн с гордост заявява в едно свое интервю: "Аз съм едно българче от еврейски произход." И негодува, че съвместната българо-немска филмова продукция "Звезди" по негов сценарий е наградена някъде само като немска...
Запазил съм и една по-стара разпечатка от интернет, която ни информира за казаното от проф. Васил Райнов, директор на института "Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Той твърди, че "законът за езика не решава нищо". Но е прав до голяма степен като изтъква, че "нашите ученици завършват полуграмотни, след това влизат всички да следват и излизат съвсем неграмотни от висшите учебни заведения".
Интересни са коментарите, публикувани след казаното от депутата Местан и проф. Райнов. В тях например се предлага закон, с който да се глобяват не който говори неправилно, а който говори глупости. Едни защитават често пренебрегваните звателен падеж или пълен член, а други се дразнят от масово навлезлите в езика ни чуждици, които имат български синоними и се употребяват от изфукване или от небрежност.
И ще завърша с два цитата: "Мекането дразни, но не виждам как ще се премахне от речта на хората, когато така говорят и от тв екрана, и от парламента, и от най-високите държавни постове" или "Закон за българския език трябва да има, но как да стане, когато водещите в телевизиите ни заливат с простотиите си, да не говорим за депутатите, министрите и т.н. А от простотиите на премиера и начина му да се изразява наистина може да те хване срам."