В църквата ни е надеждата

Духовността е работа на църквата. С това лаконично прозрение  просветният министър Сергей Игнатов разпали нова надежда в душата на обезверения българин.
Театри се закриват, културата е на самоиздръжка, учениците ще имат повече ваканция, отколкото нови уроци... Духовността ще се кове обаче в храма. Колко му е? Църковните хорове ще разучат и Шекспир, и Моцарт, ако трябва, и "Лебедово езеро". Неделните училища ще имат прекрасен повод да разгърнат дейността си и най-накрая да сложат точка на спора има ли нужда от часове по религия. Просто в часовете по религия ще се учи и математика, и история, и физика...
Сега му е времето църквата да докаже и изконната си социална роля. Българинът обеднява с дни, а инфлацията скача с часове. Хлябът поскъпва драстично, олиото също. Храмът ще нахрани и старите, и бедните, защото е дом, отворен за всички чада божии.
А болните? Тези страдалци, превърнали се в експериментални мишки на здравеопазването ни. Какво им остава, освен да целунат чудотворните икони и да запалят по свещичка.
Време е църквата да помисли и за борбата с престъпността. За да отмени МВР, задъхващо се под напора на всички поръчки за подслушване и следене. На помощ ще дойде Светата инквизиция - спецполиция и спецсъд в едно.
В църквата ни е надеждата, след като държавата е в липса.