Димитровден

Днес посрещаме св. Димитър. Язди червен кон, от дългата му брада ще се изсипе снегът. Овчарите снощи влезли в кошарата да узнаят каква зима ги чака. Ако през нощта срещу Димитровден овцете лежат скупчени една до друга, зимата ще е продължителна, студена, снежна, демек "тьожка", както казват в Родопите. Но ако са разпръснати, иде мека, т.е. - топла и с малко сняг зима. До Димитровден не падне ли дъжд, плодородието в следващата година е застрашено. А каквото е времето в шестте дни след него, наричани от народа "броените дене", такова ще е то през следващите шест месеца. Лошо ли е времето в продължение на 40 дни след Димитровден, да му мислим, такава ще е цялата зима. Мога да продължа с народната метеорология, която като че ли е най-потребна в тоя ден и не случайно се развихрят синоптиците й, защото св. Димитър е покровител на зимата и студа. Но той е и по-голям брат на св. Георги. Според други нашенски поверия тe са братя близнаци, които са си поделили годината - от Гергьовден до Димитровден да е лято, от Димитровден до Гергьовден - зима. "Лятното  слънце грее до Димитровден, а зимното  - след Димитровден" - казва народът.
С такъв двуделен календар, лято - зима, живеят скотовъдните и номадските племена, в него са заложени биологичните цикли на животните и стопанските цикли на скотовъдната дейност. В това деление е отразено и народното астрономическо знание за кулминациите на съзвездието Плеяди.  (Квачка, която залязва на 23 април, Гергьовден или Хъдърлез или Едерлез, както го наричат българските мюсюлмани, и залязва на 26 октомври, Димитровден или Касъм). Демократичният преход обърка календара на народеца наш, та по-голямата част от него заживя като номадите двуделно  - между смразяващия ужас дали ще изкара зимата и надеждата да се хване най-сетне за зелено.
В Родопите наричат Димитровден "мъжки празник" - жените ломят хляб за здравето на своите мъже. Та как няма да е мъжки празникът, като дюлгерите се връщат за тоя ден, и първата им работа, след като се видят с домашните и се порадват на невестите и дечинките си, е да си  платят борчовете. Жените им са взимали на вересия от бакалницата всичко потребно за дома и сега идва "видовден" - стопанинът да наброи парите, за да бъде начисто - пито-платено. Няма нищо неестествено в даването на вересия, което ще да е било желано и от двете страни в този неписан договор, защото бакалинът, какъвто и скъперник или скрънза да е, знаел, че ще си получи парата, а неговото "кредитиране" е стимулирало развитието на занаятите. Виждам с очите си, това никой не го крие, че днес в бакалничките по нашите села и градчета се върнаха тефтерите с вересии. И все повече минават на: "Запиши го в тефтера.". Даже пари за хляб нямат. Знам даже магазинчета, дето фалираха заради слабите ангели на собствениците, които не можеха да отказват на бедните си клиенти.  Ама тия тефтери с вересиите не са признати за ценни книжа. Щях да напомня в кой век живеем, но се питам кому?
Димитровден бил "видов" най-вече за овчари, козари, говедари, чираци, ратаи, слуги и всякакви други наемни работници, условили се при кехаи, стопани и чорбаджии. Гледат се сметките, разплаща се трудът или се сключват нови договори - до Гергьовден или до следващия Димитровден. И не им трябвало да пишат, стигало само да си стиснат ръцете договарящите и да се разберат, достатъчна била дадената дума или огласянето й в кръчмата или на мегдана. И връщане назад няма, договореното е закон. Така на Димитровден някога е ставало "заробването" и "отробването" на чираците. Обаче за да си наемен работник в нашето безчестно време, трябва да си отваряш зъркелите, тъй като и договор като ферман да подпишеш, чорбаджията пак може да те прекара. Те днешните сайбии владеят повечко от четиристотинте доста почтени начини на Остап Бендер за измама.
Тая година само дни след Димитровден  народът по своя воля ще си избере нов президент. А президентът е може би най-важният слуга на народа, на върховния суверен служи той и на Конституцията. Затова не ни е безразлично кого ще "наемем" за държавен глава. Ако питате мене, не ща президент, който се прави на непартиен и надпартиен, а е спуснат с парашута "Партията реши...". Не ща фигурант с фалшива усмивка, ентусиаст ала Румяна Желева, чужда сянка, кукла на конци, маша на мутрите, подлога на всесилния като Дуче Бойко Борисов. Не искам държавен глава, чието верую не надскача мускулно първосигналното: "Готов съм да дам всичко от себе си за напредъка!". Не ща президент, за който всичко в живота е нещо, което се отваря като чекмедже. Помислете, че ако изберем персоналния президент на Б.Б., ще трябва да берем срама на двамата. Млъкни сърце... Димитровден е, зима иде!