БСП настоява за трансформиране на Комисията по досиетата

Време е да направим истинска равносметка, да затворим тази страница и да извършим необходимата трансформация на сегашната Комисия по досиетата в Институт за национална памет. За това настоя вчера на кръглата маса "Комисия по досиетата - настояще и бъдеще" депутатът от БСП Красимир Янков. Новият орган трябва да е в съзвучие с членството на България в ЕС и НАТО, а достъпът до досиетата да се ограничи до архивисти, историци, изследователи и заинтересовани лица. Важно е да бъде заложен принципът на политическа неутралност и опазване на честта и достойнството на българските служители и техните наследници и те да се разграничат от лицата, доносничели за лична облага, подчерта социалистът.
Председателят на ПГ на ГЕРБ и на парламентарната комисия по вътрешен ред Цветан Цветанов бе категоричен, че Комисията по досиетата няма да се закрива, след като срокът й за действие изтече в края на годината. Малко преди това обаче твърдеше, че "може би във времето трябва да се мисли как тя да се превърне в Институт за национална памет". Янков припомни, че два парламента, включително и сегашният, са отхвърлили внесения от БСП Закон за архива на документите на ДС и на разузнавателните служби на Българската народна армия, който предвижда архивите на бившата ДС да се съхраняват и анализират в Институт за национална памет. При тази нова ситуация и "анонса" на Цветанов БСП отново ще внесе законопроекта, обяви социалистът. Според Янков очевидно е време законопроектът да бъде обсъден отново и да се постигне политически консенсус за това "не да затворим страницата с документи в Агенция "Архиви", а да дадем възможност по нов начин да бъдат достъпни". Регламентацията е заимствана от начина, по който досиетата на ЩАЗИ в Германия са предоставени за достъп на всички заинтересовани, уточни той.
БСП предлага Институтът за национална памет да осъществява дейността си в три основни направления: първо - достъп до документите на лицата, за които са събрани данни в службите, при гарантиране на интересите на трети лица; второ - проверка за принадлежност и сътрудничество към службите по искане на изрично посочени лица и за изрично посочени служби, при което е необходимо съгласие на проверяваното лице, а не както досега - задължително обявяване по списък; трето - достъп до архивите за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност и собствена изследователска и издателска дейност.
Янков коментира, че всички правителства в България след 1989 г. са имали за основна задача демонтажа на предишната система и в много по-малка степен - визия за управление на националната сигурност. Съществен проблем е, че не бяха разграничени истинските служители от доносниците, а всички бяха сложени под общ знаменател. Бяха "осветени" без значение на важността и характера на изпълняващите от тях задачи и риска за тяхното оцеляване. Така наред с откровените доносници бяха поставени и лица, изпълняващи задачи аналогично с всяка сродна служба по света. Това беше изгодно за всички - и за бившите партньори в соцлагера, и за бъдещите западни партньори, което нанесе непоправими щети, обобщи Янков.



На сериозния уж форум не липсваха шеги и закачки
снимка Емилия Костадинова

15 192 души са с установена принадлежност към ДС

На 5 април се навършват 11 години от създаването на Комисията по разсекретяване на досиетата с решение на Народното събрание. 93 са щатните служители в нея. За изминалото време за принадлежност към бившата Държавна сигурност са проверени 287 780 лица, съобщи председателят на комисията Евтим Костадинов. 15 192 са лицата с установена принадлежност, но от тях са обявени 12 404. Имената на останалите ще останат завинаги в тайна, защото са починали. Комисията няма право да се произнася по морални казуси и не борави с морални понятия, обясни Костадинов и допълни, че изследователите сами трябвало да си правят изводите. 1 503 982 са архивните дела в комисията. Документите са 3,6 милиона, а картите и картончетата на вербуваните са 2 595 421. Законът и липсата на средства не позволяват на комисията да върши и анализаторска работа, каквато е практиката в другите бивши соцстрани, каза още той.