Батакчийство

Те стърчат зловещо вече две десетилетия, но сега грозотата и безстопанствеността още повече вадят очи, защото наоколо по "Цариградско шосе" се разстлаха светлините и рекламите на Карфур, Виваком и разни бизнес центрове. Скелетите от бетон са на недовършените сгради на журналистическия факултет на Софийския университет и на Техникума по полиграфия и фотография. И те никак не се вписват в новия мизансцен, напротив. Който не знае - целият този район бе замислен някога като средище на печата, полиграфията, книгоиздаването и телевизията, т.е. център на духовността. В него са София прес, държавната печатница "Георги Димитров", сега "Образование и наука", печатницата на БНБ, печатница "Балкан", радиотелевизионият център, тук се намести и най-голямата печатница на Балканите - ИПК "Родина", чийто недовършен редакционен корпус е сега "архитектурният трън" на столицата. Дълго бе ограбвана сградата, прилична на разтворена книга, почти обезстъклена бе дадена на НАП, но и тия, които прибират приходите, се чудят и маят какво да правят с нея. Няма да скрия, че ние, от "Работническо дело", знаехме кой в коя стая на кой етаж ще работи в "книгата". Но не би!
Когато на българската политическа гара пристигна демократичният трен, демонтажниците на старата система в своята бесовица ругаха и клеймяха построеното, което завариха, но все пак го приеха за свое ползване, но колко много разрушиха, разпродадоха, приватизираха, реституираха, ликвидираха. Чет няма. Няма и по-тъжно от озъбените руини, в каквито се превърнаха стотици хиляди стопански кооперативни дворове, фабрики, цехове и складове, училища, военни обекти, кантони, почивни станции, хижи и вили -  картинка, която се наблюдава на път и под път навсякъде. Те са не само порутени като след натовски бомбардировки. Нещо повече - те са обезкостени докрай, обрани до шушка. Като да е ламя минала. Стърчат само бетонни грамади  - паметници, които да напомнят за разрушителна стихия на уродливия преход. Не знам къде се беше спотаила тази варварска сила, но синята вълна я отключи от тайната й пещера и тя се разлюти и разюзди. А по-иначе можеше. В Чешката република, например, нито една керемида не бе свалена от стопанските сгради на йезедетата (техните текезесета), просто "за една нощ" ги обърнаха в кооперации със собственици и наемни работници в тях.
А нашата е батакчийство! Куче влачи, диря няма. Криво да стоим, право да съдим: социализмът доста понастрои. Остави и недовършени обекти. Но не ще би да е за лошо! Държавата обаче изтъня парично, няма кой да довърши недостроеното и да го стопанисва, пък и кой да плаща за охраняването му. И сега навсякъде сме окичени със зарязани бетонови конструкции, оградени от грозни тараби. Ще премълча новаторството в някои писания, които ги обявиха за тежко наследство - паметници на соцграндоманията и за архитектурни недоносчета. Може да има и такива, но множеството недовършени сгради днес са не само циреи, загрозяващи естетически селищата, но и свърталища на наркомани, убежища на клошари и приюти на бездомни кучета. Предпочитани са и от тийнейджерите, там има пространства за рисуване на графити, но повече, защото са територия за забранени игри и скрити занимания, далеч от очите на родители и учители. В този ъндърграунд свят се случва и най-страшното. Спомнете си къде бе намерен намушкан и заклан 11-годишният Присиян - в шахтата на пустата недовършена сграда на Търговския дом в Шумен, на чийто покрив волно растат храсти и дори дървета. Не щеш ли и демокрацията започва да дава своята дан със зарязани наполовина сгради и започнати, но недовършени обекти - резултат на прищевките на свободния пазар - фалити, многократната смяна на собственост и чиста проба далавери.
Този лош "рушителен" сън ме преследва и в с. Кръстевич в Средна гора, където летувам. Народецът тук трепери да не би някоя луда глава да се покачи на срутения покрив на недостроената сграда на туристическото дружество "Бунтовна". Всички освен щъркелите от гнездото върху бетона знаят, че той никога няма да бъде завършен. А като премина покрай "Феята" в София, сърцето ми се къса, като на Антон Радичев в знаменитото "НЛО" - не само заради преживяното лично там, но и заради легендите около нея и съборения ресторант "Ропотамо", проектирани от проф. Васил Вълчанов - и заедно с комплекса "Яворов" признати от ЮНЕСКО за архитектурен паметник.
Наскоро прочетох, че журналистическият факултет на "Цариградско шосе" ще бъде завършен, намерили му някак колая, не с пари от хазната. Вече пристигнаха фургоните на строителите. Един е спасен, а другите? Ще ги скрие ли мъглата?