Има ли диня под мишницата?

Чак не е за вярване, че Плевнелиев вече цяла година ни е президент! Не е за вярване, защото той е и мой държавен глава и като лоялен гражданин толкова време се опитвам да си подобря мнението за него и все не успявам. Прекалено силни, може би защото са верни, се оказаха първоначалните впечатления, че той е неподходящ за политиката, и не защото е спал по паркингите, нито пък тъй като е технократ. Липсва му достолепието, което трябва да излъчва обединителят на нацията, както и опита, нужен за този пост. Той самият неведнъж и дваж признаваше, че не става за държавен глава и се кълнеше, че няма да се кандидатира. Обявяването на номинацията му го изненада дотолкова, че беше тръгнал по дънки на пресконференцията, та се наложи да пратят кола да му донесе костюм.
Съгласието му да се яви на изборите беше първото му публично извъртане, което подсказа каква стойност имат заклинанията му. Голяма част от избирателите му простиха това, може би и не го схванаха като проблем, но не и най-близкият му човек. Съпругата му не се появи при встъпването му в длъжност и в този светъл миг от кариерата си Плевнелиев се радваше някак изкуствено, защото будеше съжаление със самотността си. За разлика примерно от Обама, на чиято клетва присъстваха дори децата му.
Както вече можеше да се очаква, неприятностите продължиха. При първото си официално домакинство той едва от третия път улучи страната, на която Вацлав Клаус е президент. Първо го приветства като държавен глава на Полша, а после - на несъществуващата Чехословакия, напомняйки печално известния ексдепутат Васко Нубиеца. По-късно в президентския сайт бе качена стратегия за интеграция на ромите, които във файла бяха наречени мангали. Тогава стана ясно, че Плевнелиев си е подбрал екип, който не предотвратява, а умножава грешките му. Резултатът се видя най-добре в новогодишната реч, която влезе в световните медии. Но не със съдържанието си, а с географските познания в стила на черната Златка. Красивата българска природа бе илюстрирана със Скалистите планини в Колорадо, а кризата у нас - със снимка на Нюйоркската фондова борса. Двадесет души девет дни са работили клипа и никой от тях не знаел как изглежда Пампорово, та са го представили с фотография от Аспен.
"Присъединяването" на Колорадо към България сигурно ще забравим. Последвалите официални реакции обаче отново ни притесниха какъв човек ни е начело. Усуквания, оправдания, упреци към коментиращите гафа, че не уважават президентската институция. В съчетание с кризисен пиар - как помогнал с 321 лева на безработна от Враца, как вдигнал паднал скиор в Банско. И когато скандалът вече избледня - изненадващо последно предупреждение за уволнение на президентския прессекретар. Който уж нямаше вина.
Тази непоследователност говори много. Тя е типична за всеки, който иска да избяга от нечия сянка, но няма кураж да го стори. Плевнелиев явно не желае да бъде послушното момче на Борисов, но в стремежа си да се еманципира не само повтаря лъкатушенията на премиера, но и откровено се поставя в негова услуга. Това се видя ярко в случая "Марковска". На думи президентът се обяви срещу избора на ГЕРБ за конституционен съдия. Мотивът му бе, че е налице съмнение в моралните й качества. С напускането на залата той осуети клетвата на Марковска. Стори го дотолкова на ръба на Конституцията, та чак вицепремиерът Цветанов заговори за импийчмънт. На практика обаче държавният глава помогна на управляващите да разсекат заплетения от самите тях възел.
Съмнения в моралните качества бяха налице и при новоизбрания главен прокурор. Появиха се дори широки очаквания Плевнелиев да не позволи встъпването му в длъжност. Той обаче подписа указа за назначаването му още същия ден. С което не само демонстрира двоен аршин, но и попари впечатленията на по-наивните, че вече наистина е надпартиен. Цацаров е фаворитът на властта, изборът му бе предрешен, процедурата бе натъкмена така, че да няма проблеми. Колкото и да се представя за самостоятелен, президентът не посмя да прекърши волята на премиера. С което показа, че смелостта му стига дотам да търси единствено външни различия с наставника си. Ще запише например новогодишното си приветствие в библиотека, за да намекне, че е чел не само "Винету". Щом обаче трябва да се противопостави на същността на сегашната политика, довела огромни маси до мизерия, той се снишава.
"Когато нещо има смисъл, си го нося с мен като диня под мишницата", изтъква достойнствата си Плевнелиев. Под мишницата обаче май няма нищо. Или може би не диня, а една партийна тиква.

Други текстове от автора на ivoatanasov.info