И Русия, и Турция ще загубят при проточване на конфликта

Турхан Апдула е роден в Кърджали на 23 февруари 1988 г. Дипломира се през декември 2012 г. в специалността "Право" в УНСС. В момента е студент в Анкарския университет, факултета по политически науки, специалност икономика

Предвид неуспешната досега борба срещу ИДИЛ Русия се очертава нежеланият, но необходим партньор на Запада в Сирия


- В началото на октомври два взрива разтърсиха турската столица Анкара в близост до централната гара на града, десетки бяха убити, а стотици ранени. Почти два месеца по-късно какво е положението в Анкара?
- Беше шок за мен, защото до този момент не бях се оказвал толкова близо до такова събитие. Този ден бях в Анкара и следях по телевизията и в интернет събитията. Във фейсбук хората пишеха, че има още бомби, които не са взривени, затова този и следващия ден избягвах да ползвам метрото и да минавам през центъра на града. Чувството определено не е приятно. Изведнъж такова кърваво събитие влиза в ежедневието на 5-милионен град.
В интерес на истината, хората много бързо преживяха събитието. Страната е свикнала с терористични атаки и хората приемат хладнокръвно тези неща, 3 дни след атентата, всичко си беше както преди. Останаха само засилените мерки за сигурност - във входовете на метрото се проверяват хората с метални детектори, както и в жп гарата и входовете на моловете.
Имаше няколко антиправителствени протеста през дните след атентата, организирани от леви групи и синдикати, които обвиняваха правителството за случая.
Седмици преди протеста имаше плакати във факултета, които приканваха студентите да се включат във въпросния протест. Анкарският университет традиционно е със силно леви настроения. Част от организаторите бяха от моя факултет, лично видях как подготвяха плакатите, които после видях по телевизията как стават на парчета по време на взрива. После разбрах, че има загинал студент от нашия университет. Имаше дни на траур и не се проведоха занятия в дните след атентата. Всички бяхме ужасени от случващото се, тази брутална атаката срещу хората, излезли да искат мир и повече демокрация.
- След терористичния акт във Франция какви бяха коментарите сред турското население?
- По-скоро се солидаризираха с французите, имаше и такива коментари, че най-накрая Европа видя тероризма от първо лице след дългогодишната подкрепа за деструктивни сили в Близкия изток. Разбира се, както е характерно за нашите географски ширини, подобно на България, където имаше виртуална драма защо нямало руски знамена след сваления самолет в Египет, а сега има френски - имаше и тук "въпроси" защо след атентата в Анкара хората не са слагали турски знамена за профилни снимки във фейсбук, както след Париж.
- Допреди 2 години войната в Сирия беше просто поредната война по медиите. Днес последиците от тази война са на прага ни. Защо Европейският съюз не успя да предвиди това, което ще се случи?
- ЕС все още е по-скоро икономически съюз, политическата интеграция върви бавно, трудно се постига консенсус за обща външна политика. Да не говорим, че ЕС беше твърде много вглъбен в себе си покрай дълговата криза в периферията на съюза. Тези изпитания за съюза може да се окажат плодотворни, ако успеят да ускорят политическата интеграция на страните членки и се стигне до формиране на въоръжени сили на ЕС. Защото каквото и да си говорим, в такива кризи не може да има ефективна външна политика без единна армия на ЕС, сега всяка страна гледа да води своя политика, която може да е в разрез с интересите на другите.
- Турция свали руски самолет на територията на Сирия. До какво ще доведе това?
- Версията на Анкара е, че самолетът е свален, когато е преминал турското небе, преди това е имало предупреждения. Седмиците преди атентата нарушаването на турското въздушно пространство от руски самолети и въздушните атаки срещу тюркмените бяха централна тема в новинарските емисии. Турция е чувствителна спрямо руските бомбардировки в райони, населявани от тюркмени. Най-малкото има обществен натиск към правителството да помогне на тюркмените, които се считат за братя на турците. На този етап конфликтът е на полето на международната търговия, Русия подготвя икономически санкции спрямо Турция. Направи ми впечатление фактът, че в пика на напрежението турските медии внезапно смениха дневния ред и започнаха да говорят за последствията от търговските санкции.
- Кой ще е потърпевш от изострените отношения между Русия и Турция?
- Ще загубят и двете страни при проточване на конфликта. Стокообменът между двете държави е 35 млрд. долара, от които Русия изнася 25 млрд. за Турция и внася за около 10 млрд. долара. На пръв поглед Русия има да губи повече, но тук има и други фактори като туризма и това, че има много сериозни турски капитали в Русия, и обратно, много руски в Турция - като ЛУКОЙЛ, Сбербанк, Яндекс и т.н. Икономиките и на двете държави са далеч от оптималните си нива, а с този конфликт допълнително поставят под изпитание финансовата издръжливост на гражданите си.
Непряко може и да пострада България, напр. сега ТИР-ове с турски плодове и зеленчуци се задържат на границите на Русия, премиерът Давутоглу обяви, че алтернативен пазар на руския е този на ЕС. Вероятно първа спирка на тези ТИР-ове ще е България, след полските ябълки и картофи сега и евтиният турския домат може тежко да удари родния производител.
- След това Европейският съюз утвърди план за действие с Турция, насочен към спиране на наплива от емигранти. Анкара си издейства рестартиране на процеса за присъединяване към ЕС. Как трябва да тълкуваме това?
- Реалните облаги на Турция са парите, които ще получи от ЕС, и отпадането на визи за нейните граждани. И от двете страни никой не таи илюзии, че Турция в близките години може да стане член на ЕС. Най-малко две-три държави (Германия, Гърция и Кипър) са против на този етап. Това беше по-скоро един политически успех за Ердоган, при това на този фон доби по-голяма тежест.
- В България се изостря разделението на русофили и русофоби, повечето от управляващите са сдържани в изказванията си, освен президента Росен Плевнелиев, който заговори за хибридна война, водена от Русия. В тази ситуацията с каква позиция трябва да излезе страната?
- Конфликтът между русофили и русофоби е стар колкото Третата българска държава, така че това е поредният епизод. В тези спорове се губи само обществена енергия.
При този конфликт (Турция-Русия) България не би трябвало да заема страна, а по-скоро да се опита да бъде медиатор. Предвид неуспешната досега борба срещу ИДИЛ Русия се очертава нежеланият, но необходим партньор на Запада в Сирия. Турция също е незаобиколим фактор в този район.
- Как живеят българите в Турция?
- В Анкара има неголяма група от няколко хиляди изселници, предимно от Лудогорието. Немалка част от тях вече са пенсионери поради по-благоприятните условия за пенсиониране тук. Те прекарват немалко време от годината в България. Има такива, които се занимават със собствен бизнес или работят в сферата на услугите. Тук животът е по-скъп спрямо България, но и доходите са по-високи. Повечето изселници имат собствени жилища и успяват да инвестират в образованието на децата си.
Има и едно магазинче в изселническия квартал, в което се чувстваш като в България - навсякъде има български стоки, от вафли през лютеница и се стигне до българска ракия.
Също така има и малка група от етнически българи, които живеят и работят в Анкара. Има и български студенти.