В консервата с доволни копърки

Не сме прави да ругаем Бойко и всички, които го подкрепиха за многомилиардния заем. В крайна сметка парите ще ги имаме днес, а после ще ги връщаме години. Дотогава - я камилата, я камиларя. Каквито облаци са надвиснали над Европа - не се знае кой на кого кога и какво ще връща. Затова най-добре е днес да му отпуснем края.
Логиката на Бойко и компания е неоспорима. Тя има най-малко две основания. Първо, живот на кредит, т.е. на вересия, водят всички бедняци. В крайна сметка челното място в четвъртвековния маратон към мизерията никой не ни е отнемал. И второ, войната не само е на прага ни, тя вече се води. Срещу могъщ и безпощаден враг - Русия. Някои, увлечени в усърдието да свържат двата края, може и да не са забелязали този факт. Но има българи, които бдят. Те са нащрек. "Стоп на кремълската информационна агресия в България", предупредиха преди седмица вещи в агитацията и пропагандата народни будилници. Те зорко следят някой да не кривне от зададената от широката коалиция линия. Събрани край фонтана на президентството, те настояха всички политици, организации и медии, които се опитват да приспят съзнанието на населението "да бъдат третирани като национални предатели".
Някой да не е наясно как се постъпва с предател? Особено, когато не става дума за отношение към отечеството, а към нещо по-велико - към идеята. Идеята на атлантизма. "Искаме правителството да излезе с нарочна декларация, че България е и ще бъде член на Европейския съюз и НАТО..." Който не мисли така, е враг на народа. Ни повече, ни по-малко. Блудкавите приказки за правото на инакомислие, за някакви демократични принципи и свободи са отложени за други времена и други трибуни - извън България.
Сред борците за чистотата на атлантическата вяра у нас зрее тревога, че Путин печели информационната война и семената на руската пропаганда вече пускат кълнове из цяла Европа. За това предупредиха западни медийни титани и на срещата "Източно партньорство" в Батуми през ноември м.г., и на форума по сигурността в Мюнхен в началото на месеца. В същия ден, в който в София врякаха под прозорците на държавната глава и настояваха тя да вземе мерки срещу "агресията на Кремъл", митинги в Мадрид, Милано, Хановер, Прага и в редица още европейски градове настояваха да се озаптят киевските власти, да спре варварското насилие в Донбас и да се отменят санкциите срещу Русия.
Да, но това е в Европа. У нас - да не забравяме, политическият механизъм се задвижва от атлантическия интерес. А той има все по-малко общо и дори противоречи на общоевропейския. Брюксел е само посредник. Подгонени от страха от реална опасност за голяма гореща война в центъра на континента, европейски лидери се опитват да спасят Минските споразумения и крехкото примирие в Украйна. В това време англосаксите навиват пружината на напрежението сред "младоевропейците", подготвят общественото съзнание за предстоящ голям конфликт.
След като Виктория Нюланд ни строи в антируския фронт, в сряда в сенатската комисия по външна политика Джон Кери очерта цяла балканска "огнева линия", а сенаторът Кристофър Мърфи заяви, че "Русия буквално марширува в Сърбия, както никога досега". В това време се подготвя и североизточният фронт. Британският военен министър бил сигурен, че "Путин оказва влияние на Прибалтика и ситуацията там може да бъде дестабилизирана като в Украйна". Доказателства разбира се, няма. Затова пък, може би за стабилизиране на положението, неонацистките организации и одъртелите есесовци бият крак по площадите.
Онзи ден в Естония отбелязаха деня на независимостта с факелно шествие и лозунга "Естония за естонците". А край самата граница с Русия, в град Нарва, натовски войски организираха парад, за да демонстрират, че конфронтацията с Москва вече е факт. В Литва поради изчерпване на демократичните механизми висшият ешелон на властта се кани да забрани руските тв канали и печатни издания. Похватите на бандеровската хунта вдъхновено се прилагат и насърчават. В Брюксел мълчаливо наблюдават. Траят си, защото и там сенките отпреди 70 години оживяват. Антисемитизмът преживява ренесанс, какъвто Европа отдавна не помни. През последната година Франция е рекордьор по брой на напускащите страната евреи. Дори Англия, която винаги се е отличавала с толерантност към синовете на Израел, през 2014 г. бе напусната от 620 местни евреи, което е 20% повече от предишната година.
Тези "незначителни" щрихи от общата европейска картина се спестяват от "свободните" български медии. Споменаването им би наляло вода в менците на руската пропаганда и на "националните предатели". Информационният пейзаж трябва да се вмести в консервата с атлантически сос. Копърките в нея са длъжни да бъдат доволни. И да са нащрек. Защото не се знае какво ги чака утре.