Скука

Някак си тъпо му е на българина през лятото. Морето дори, уверяват го услужливи лобисти на комшийския туризъм, било пълно с инфекции. Алчни арендатори съдирали по три кожи за шезлонг и чадър, които повсеместно по чуждите курорти били безплатни. На всичко отгоре придремващи пред следвечерното си питие летовници в Албена с боязън проследили кръжащите самолети от учението на НАТО, а селяни от околните села забелязали учудващо несправяне на кокошките при рутинното им яйцеснасяне. Нищо особено не е всичко това за нашенеца. Не му бърка изобщо в изтерзаната душица. За родния туризъм всичко отдавна е известно. На самолетите това им е работата, да си летят, а за пернатите носенето си е до късмет. Попаднеш на добро пиле, носи. Калпавото само си кълве и резултат никакъв.
Друго си е, признават обгърнати в безмерна лятна скука българи, кака Цецка да халоса мощно парламентарния звънец. И да започне безплатният театър от парламента, където също има ялови и снасящи кокошки, пък и зоб колкото искаш. Където охранени ГЕРБ-ери и техни министри дават акъл по всички въпроси и решават с високомерна лекота проблемите на обществото. Където с искрящ поглед Москов подготвя последната панихида за и без друго мъждукащото здравеопазване. А къдрокосият Митов ни изправя на нокти и ни кара неволно да бъркаме в шкафа за противогаза, щото едва ли не агресивните руснаци ще ни нападат. Да не говорим за големия очакван кеф за народа с дебатите по прокарания с клизма проект за промени в Конституцията, пък и за нескопосаното предначертание за антикорупционен закон на хиперамбициозната Кунева. Заформят се и интересни сблъсъци за правото държавата да финансира и частните училища. Защото, видите ли, грижата за "нашите" деца трябва да е първостепенна грижа на отечеството. И поради това точно "нашите" предприемчиви българи в сферата на образованието трябва да бъдат стимулирани, за да могат да сеят знание и срещу "скромно" държавно субсидиране. Да подготвят бъдещите европейци в своите си училища с париците от хазната, която при сегашните властници е подозрително щедра за едни, а преднамерено пестелива за други.
Ето с такива мисли очаква старта на новия парламентарен сезон потъналият в лятна нега средностатистически българин. При това радостта от безплатния цирк ще предшества истинския каламбур с местните избори. Където независимо от очакваната договорка за изолиране на черния пиар едва ли ще липсват интригуващи разкрития от всякакво естество. Защото животът ни е шарен, а в тази многоцветност има всичко - и добро, и лошо. И хубаво е хората да знаят и едното, и другото. Тъй като новите или стари местни управници ще определят до голяма степен и ритъма на живота в предстоящите няколко години. А при това добре известно е, че завоюването на солидни позиции в местната власт е добра предпоставка за успех и в бъдещ парламентарен вот.
Така че с настъпването на новия политически сезон идва и краят на лятната скука. В която от немай-къде нашенци се вторачиха в новото издание на "Биг Брадър". Което ги потопи в още по-голяма тъга със семплото присъствие на участниците. Нито напъните за интрига, нито сценарият, да не говорим за откровената простотия на повечето от кандидатите за слава успяха да събудят интереса на зрителите. За разлика от гласовитите българчета в конкурса за наш представител на конкурса за детската Евровизия. И като изключим превърналото се в мярка за модерност интерпретиране на известни англоезични хитове, то доста от децата с безспорен талант доказаха, че истински стойностните песни от времето на "соца" все още нямат достоен аналог в съвременното ни музикално изкуство. Защото тогава, преди заветната за някои черта през 89-а, имаше държавна политика за духовно развитие. Но не само плакатно или единствено като пропаганден лозунг, а като реално стимулиране и грижа за творчеството в цялата му пъстра палитра. Трябва ли да се учудваме тогава, че независимо от сегашните си политически пристрастия повсеместно изявените ни творци на естрадата си спомнят с носталгия за "онова време". За големите концерти, включително и в тогавашния Съветски съюз, където българските изпълнители имаха многомилионни почитатели. Да, същият този Съветски съюз, същата тази Русия, която бившият парламентарен шеф Александър Йорданов анатемоса в неистовото си желание да се представи за най-голям и предан демократ. И се нахвърли срамно върху децата-участници в песенната надпревара "Детска нова вълна 2015" в Крим, където, представете си, "отличието било пропито с кръвта на невинно загиналите от руската агресия срещу Украйна деца". Наистина странни и дълбоко неверни разсъждения на един "БИВШ" политик, на един "БИВШ" посланик в Скопие, на един "БИВШ"...!
Абе скука в преддверието на буря.