Шест спектакъла на "Вълшебната флейта" в Софийската опера и балет

Софийската опера представя зингшпила "Вълшебната флейта" от Моцарт и с либрето от Емануел Шиканедер. Спектаклите са шест - на 14, 15, 16, 17, 29 и 30 март. Диригент-постановчик е Светослав Борисов, първи диригент и заместник-музикален директор на оперния театър в Магдебург, Германия. Режисьорската концепция е на Вера Петрова. За декорите е ангажирана ирландската художничка Моли О'Катън, а костюмите са на Марта Миронска, художественото осветление е на Саймън Бенисън, хореографията - на Риолина Топалова, диригентка на хора е Виолета Димитрова. Последните две представления ще дирижира Александра Любчански. Спектакълът е с участието на оркестъра и хора на Софийската опера.
За централните партии са избрани български и гостуващи чуждестранни певци. Като жреца Зарастро ще се представят Ангел Христов, Бисер Георгиев и Петър Бучков. Ролята на Царицата на нощта е поверена на Бригита Симон, Диана Василева и Луцие Канькова, а красивата й дъщеря Памина ще бъдат Силвия Тенева и Стефани Кръстева-Павлова. Във влюбения в нея Тамино ще се превъплътят Благой Нацоски, Емил Павлов и Хрисимир Дамянов, а във веселия му спътник Папагено - Атанас Младенов и Гжегош Собчак. Диана Алексе и Станислава Момекова са Папагена, Красимир Динев и Пламен Димов-Гранджан - Моностатос. Участват още Николай Павлов, Николай Петров, Елеонора Джоджоска, Ина Петрова, Силвана Пръвчева, Вивиен Георгиева, Наталия Стоянова, Александрина Стоянова-Андреева, Весела Янева и др.
Световната премиера на "Вълшебната флейта" е на 30 септември 1791 г. в Theater auf der Wieden под диригентстово на автора. Това е последната опера на Моцарт. Творбата е написана и се изпълнява на немски, защото император Йозеф II разрешава откриването на театри, в които да се изпълняват произведения на немски език. Успехът е голям и за една година са направени сто представления.
"Вълшебната флейта" е вдъхновена от различни истории, разказани предимно в творби на писателя Кристоф Мартин Виланд, един от основните представители на немското Просвещение. Емануел Шиканедер използва по свой собствен оригинален начин приказките, включвайки най-вече идеи на Виланд от "Лулу или вълшебната флейта" от 1786 г. и добавя елементи на посвещение в масонството, смесвайки жанровете buffa и seria. Самият той изпълнява партията на Папагено, а Царицата на нощта е Йозефа Хофер, снаха на Моцарт. Моцарт дирижира още няколко представления през октомври, като от време на време свири на глокеншпил, преди да се разболее. Всяка вечер, според съпругата му Констанца, в последните дни от живота си Волфганг следвал развитието на действието на операта от леглото си, с часовник в ръка, тананикайки мелодиите.