17 Септември 2024вторник07:27 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Празнични светлини и сенки

/ брой: 300

автор:Николай Коев

visibility 3836

Отива си 2014-та. Някои ще кажат, "жалко". Други, "добре, че отмина". А за всички, все пак, това бе част от живота ни. При това в измерението на отреденото ни време - съвсем немалка. Така че за преживяното в този период едва ли трябва да съжаляваме. Случило се е добро и лошо, имало е разочарования, но и радости и надежди. И едно е сигурно - станалото през отминалите дванадесет месеца никога няма да се върне. То се е стопило безвъзвратно и се е превърнало в минало, което някои ще искат бързо да забравят, но мнозина и ще му отредят важно място в своя живот.
В еуфорията на новогодишната нощ, сред кристалния (и не само) звън на пълните чаши, всички гледат към новата година. Към нея са отправени надеждите за здраве, късмет и успех. Към нея са тайните и явните желания и някак си тревогите отстъпват на светлите мисли за предстоящото близко бъдеще. Неизбежно се срещат очи, ръце и обещания, изтръгват се таени признания, смиряват се страсти и различия. Има всичко в този по-скоро символичен преход към бъдното и затова празникът е многоцветно пъстър. Него всеки се стреми да посрещне с близки до сърцето хора, в уют и семейна  топлина. Обграден със сродни души, които си вярват и гледат в една посока. А тя в повечето случаи води до логичната и неизменно претенциозна НАДЕЖДА за здраве и щастие.
Сега ще изляза от празничните размисли. Но не защото страня от тях, а поради необходимост да споделя и нещо за "другите" хора, тези, които наблюдават от улицата с тъга разноцветните лампички на елхите зад уютно запотените прозорци. Неведнъж ми се е случвало да срещам тези самотни сенки в празничните нощи. Те не се натрапват, стоят смирени, потънали в мисли. В 12-ия час, събрани на малки групички, и те си честитят. И при "кристалния" звук на пластмасовите чаши за кафе изричат същите пожелания като вече поизпотените от преяждане представители на нормалността. А в очите на тези несретници, поне за миг, също проблясва НАДЕЖДА. Че следващия път, може би ще бъдат там някъде горе по етажите зад изпотените стъкла, или край кюмбето сред многолюдна челяд, или просто до простилия любим човек, който ще милва ръцете му без онзи постоянен укор в очите.
Пиша тези редове, не за да събудя  състрадание към блуждаещите души от улицата, пък и към тези, които седят сами на маса в закусвалните или кръчмите пред чаша гроздова, и онези с изключеното парно в панелите. Хората сенки, не обичат да ги съжаляват. Има в тях някаква необяснима гордост. Може би, защото тя вече веднъж (дали?) е драстично поругавана. Та поради това пазят нейния свещен остатък близо до сърцето си и не позволяват на никой да се гаври с него. Носят си тихо кръста, преминават през техния си живот и по-незабележимо през нашия, потъват някъде и пак изплуват, сякаш за да ни напомнят, че в този град има и задни дворове и глухи улици, а не само МОЛ-ове, благотворителни тържества и разните там снобски празници за нарочените избраници на съдбата. Но не мислете, че това са единствено клошари. Дори малцина са тези, които са абдикирали трайно от рутината на живота и се лутат хаотично из градската суета. Мнозинството са хора като нас, но поради свои или чужди грешки, но и наивна непрактичност, са излезли от коловоза на припознатата нормалност. Това са и учители, и икономисти, и работници не знам кой си разряд от крайните квартали, но във всеки случай извън сегашната градация за "първи" разряд. Това не им пречи обаче да споделят мисли около автобусните спирки все за онази безперспективност, на която според тях са ги обрекли корумпираните политици на прехода. Но по деликатната тема говорят мълком, тоест, пазят се и не внасят смут в обществото. За разлика, спомням си, от един неспасяем пияница в Белград, който точно в три и нещо всяка вечер след полунощ преминаваше под моя прозорец на известната улица "Страхинича бана" и скандираше откровено цинични сръбски лозунги по адрес на тогавашния президент на републиката Борис Тадич. Не съм забелязал впрочем по принцип безкомпромисната полиция да го лиши от тази възможност. Което, ако не друго, поне подсказва, че съседите в това отношение поне са готови за Евросъюза, към който са поели по своя своеобразен път на баланс между великите сили.
Попрекалих вероятно с недотам празничния нюанс в задължителната празнична тема. Но не си спестих този епизод, защото далеч от многоцветните фойерверки в луксозните заведения и полетелите в ефира китайски развлекателни фенери, в обществото ни има доста внушителен процент от хора, приковани към чисто земните нужди на всекидневието. Те не искат подаяния, а достоен живот в своята държава. Затова техният повик е към нея и ми се струва, че не е излишно със смирение пред титаничния талант на Джон Ленън да цитирам нещо от невероятния му текст за "Помощ" (Нelp) на "Бийтълс" в превод на Георги Рупчев:
Помощ! Нуждая се от някой,
помощ! Но не от всеки,
помощ! Човек ми трябва.   

Три са версиите за инцидента с военния самолет L-39 ZA

автор:Дума

visibility 499

/ брой: 176

КНСБ настоява линията на бедност за догодина да е 667 лв.

автор:Дума

visibility 503

/ брой: 176

3431 ученици са отпаднали през миналата учебна година

автор:Дума

visibility 454

/ брой: 176

Чужди инвеститори бягат от България

автор:Дума

visibility 541

/ брой: 176

България е с най-голямо неравенство на доходите в ЕС

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 176

70% от продажбите на лизинг са на автомобили

автор:Дума

visibility 490

/ брой: 176

БНБ пуска сребърна монета за Рибния буквар

автор:Дума

visibility 474

/ брой: 176

Ескалацията срещу Русия е само отложена

автор:Дума

visibility 579

/ брой: 176

Темата за мигрантите разделя Европа

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 176

Сърбия връща военната служба

автор:Дума

visibility 614

/ брой: 176

Накратко

автор:Дума

visibility 1772

/ брой: 176

На петнадесети - без фанфари

автор:Боян Бойчев

visibility 663

/ брой: 176

Вот за мир или война

автор:Юри Михалков

visibility 908

/ брой: 176

"БСП-Обединена левица" дава знак за промяна в лявото

автор:Юлия Кулинска

visibility 963

/ брой: 176

Гладът в Америка се увеличава

visibility 555

/ брой: 176

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ