Как се управлява изкоренена от народа си държава

Българите харесват простотията, но не я ценят. Както не ценят историята и корените си. Наскоро посетих едно гробище в градец край София - да навидя паметниците на покойните си родственици. Запустяло беше всичко. Гнусно. Мръсно. Тъжно. Оцапано. Обраснало. Едва намерих гробовете. Срам за мен. Срам за управата на гробищния парк, ако такава има. То пък какво ли има читаво в тази загробена държава?

Българите харесват простотията, но не я ценят. Проблемът с язовир "Студена" не е пернишки проблем, проблем е за България. Той рецидивира като разбойнически похват на обсебената власт, оказва се, че цялата управляваща олигархия е съучастна. Но арестуваха удобен министър - евала за куртоазията! - и всичко затъна, забрави се в новоизлюпената бутафория с хазарта, появила се по спешност да заличи същността на проблема с бездържавието. С гумата на нещо по-зрелищно се трие същността на злободневното. Това изучават ченгетата във висшите им школи и академии, юристите, магистрите по право... Нарича се манипулация на общественото мнение. Демек - кучетата да лаят в чужд двор, а не, където е станал резилът. Пък и така с един нож два удара - чутовната атака срещу новобогаташкия хазарт се обявява като защитен механизъм, като стена срещу бедността, като че ли тя от хазарта е родена, а не обратно. Очите се замазват, вниманието се разслоява, сетивата не вярват в действителността... Ето така се управлява изтръгната, изкоренена от народа си държава. А медиите излъчват онова, което е властоугодно. Прокуратурата е готова да нахълта, където и да е в одиозния фетиш на зримото, само и само да оправдае безличието на зависимостта си. Понеже стана дума за Перник - да помолим Здравка Евтимова да продължи своите "Пернишки разкази". Те очевидно край нямат. И да ги подари на управляващите скопци.

Оня ден жена ми се върна от Прага, казва, че там мъжете и жените пикаят край заведенията, без да им пука, понеже пият много бира в петък вечер, а в тоалетните се чака дълъг ред. Пълна простотия. Но навсякъде иначе е чисто - на улиците, по сградите, по лицата на хората, в трамваите. Няма задръствания, дим и свирки на клаксони. Транспортът работи денонощно. По-евтино е, отколкото в нашенско. Икономиката расте, поне според споделеното от щастливите й колежки, избягали отдавна в Чехия. Заплатите са добри. Там очевидно никой не харесва простотията, но я ценят като изключение от правилата. Или като кратко бягство от доброто, но някак в негово име.

У нас е обратното.

Ценим пошлостта, която ни характеризира, за да превърнем изключенията в трайно правило. Търсим вратички не само в закона, но и там, където те не съществуват - в морала например. Но у нас морал е древна дума, която трудно се превежда на бизнес език. Живеем по български, мислим по руски, мечтаем като шведи, печелим като американци и крадем като... Е тук няма сравнение. Най-крадливи сме в Европа. За другите континенти не знам, но ако има по-крадливи от нас, и от тях ще гепим нещичко при удобен случай. Със съдействието на Европейския съюз, разбира се.

Нали той ни вдигна мониторинга. Като поощрение на кражбите. Хич не му пука на този съюз, бълващ неприложими, несъответни и зле обмислени регламенти и директиви, за това какво става с присъединените към него държави. Важно е макрорамката да работи. И делът на брутния вътрешен продукт към нетния размер на външния дълг да е еди колко си процента. На макрониво всичко изглежда перфектно. Но който вижда гората, често изобщо не иска да види дърветата. Защото така му е угодно.

Българите харесват простотията, но не я ценят. Не сте ли забелязали на каква софра седят официалните гости на премиера? Има нещо като лоби бар в ъгъла на кабинета му, с ниски дивани и фотьойли, където човек не може да седне, без да се разкрачи, а дамите трябва да прибират коленете си по необходимост. Там се очаква да се сервират питиета и мезета, а не да се водят преговори и да се вземат тежки решения. Ама не - нашият пръв партиен и държавен ръководител точно на това място решава най-важните правителствени дела, сякаш е седнал в кръчма и хортува с висшите официални лица като с бистришки тигри. Простотия е да седиш и да общуваш по този начин, без да оценяваш позицията на длъжността си. Пренебрежение към държавността е. Намек за алъш-вериш. Всичко е пиниз.

Каквото е всъщност и поддържането на гробищните паркове. И поддържането на язовирите. И кражбите. И наглостта. И несъответствието на прокурорската власт. Пинизчийска работа.

Лошото е, че простотията не харесва онези, които не я ценят искрено, душевно. Тя иска всичко за себе си. Тънка е играта с нея - или всичко, или нищо. В един хубав ден, когато кокичетата тръгват да растат, а птичките започват лека-полека да пеят любовни песни, тя разбира, че е изневерена. Че любовта към нея е била меркантилна. И че всеки чаровен, мил и уж добронамерен жест на коленопреклонство е бил по-скоро израз на смирена злоба, отколкото проява на съпричастност и уважение.

Да, това простотията го очаква. И знае как да постъпи. Хитра е. Очаквайте, ще видите. Ако не доживеете, поне бъдете смирени, че след време дори и гробищата ще са паркове. Дори за тези с власт.