US бръмбар в мравуняка

Мрачна, зловеща, мракобесна, фашистка. С такива определения либералните американски и европейски медии характеризираха речта на Доналд Тръмп на церемонията по встъпването му в длъжност. Политическият хайлайф в Европа, на който му предстоят епически битки, за да устиска властта, прехапа устни, за да не даде воля на обзелите го едновременно гняв и паника. Изблик на тревожните чувства трябваше да излее "свободната преса" и "цветът на будното гражданство". То бе представено в лицето на разнородни малцинства - неясно от какво възбудени феминистки, гейове, имигранти - все ревностни пазители на традиционните европейски и християнски ценности.
"Тръмп в Белия дом означава край на установения през ХХ век в световен ред", проплака германският външен министър Щайнмайер. Той май е забравил, че краят на този ред бе сложен от колективния Запад още преди 25 години. Френският президент със затихващи функции Оланд пък предпочете да не гледа тържественото зрелище във Вашингтон, а да отиде на театър. Още повече, че бе събрал кураж предварително да предупреди новия си американски колега "да не дава акъл на Европа".
Абсурдът на подобни словесни изблици е в това, че милиардерът-президент тъкмо това се кани да направи - да спре да се меси в чуждите работи. Заяви, че Америка ще установи добри отношения с другите страни, като признае правото на всяка една да се грижи преди всичко за собствения си интерес. Зарече се, че САЩ повече няма да натрапват на останалия свят своя начин на живот. Америка може да бъде само пример и който иска, да го следва.
С две думи, Тръмп предлага на съюзниците си да им върне суверенитета, който Вашингтон бе обсебил - на част от тях след Втората световна война, на други след края на студената. Но тъкмо това те не искат. От това се страхуват. Свикнали големият брат да поема разходите и да взема решенията, сега се видяха в небрано лозе. На всичко отгоре с Тръмп отдавна е съгласна голямата част от гражданството, а това вече е съвсем опасен знак за европейския твърде непопулярен елит.
Как може този хайлайф да бъде доволен от "опасните приумици" на бизнесмена. Та нали през последните години усърдно бе изграждан мравунякът в Брюксел. Там всичко бе подредено - изящно по френски, целесъобразно по немски. Знаеше се коя мравка по кой улей да минава, какво да носи в него и какво има право да влачи оттам. Всичко бе строго регламентирано - от йерархията в мравешкото общежитие, до кривината на краставиците и големината на доматите. Изведнъж този страшен бръмбар Тръмп започва да разравя уютния мравуняк. Отказва се от ролята на бащица и се превръща в бунтар срещу тяхната свещена власт. А това, че в непроветрените коридори на общежитието мирише на мърша, не забелязват. Не им идва наум, че за да го спасят, трябва да го проветрят и изметат.
Който предложи подобна идея, или - не дай си боже, поиска отмяна на антируските санкции и сътрудничество с Москва, веднага е анатемосван. Обявяван е за фашист, популист, враг на цивилизования свят и кремълски агент. От 20 януари вече е двоен агент - и на Тръмп. Вече и двамата с Путин са рисувани с мустачки на Хитлер. Колко му е. От аргументи няма нужда. Затова превантивно бе организирано и активното мероприятие с руските хакери, и "намесата" на Русия в изборите в САЩ. Сега отдалеч се разиграва същата акция в Европа, защото се задава изборно цунами в много страни.
Мероприятието е нужно, за да се подгрее публиката. Тя трябва да бъде нахъсана така, че в случай на загуба на властта, да излезе на улицата и да даде основания резултатите да бъдат оспорени с всички позволени и непозволени средства. Така, както в САЩ направиха финансираните от фондацията "Клинтън-Сорос" тълпи с неопределена социална и сексуална ориентация. Каква част от обществото представляват те не е важно. Важното е да се пищи. И те пропищяха - из цялата Европа, та чак до София. Вдигаха лозунг "Тръмп не е моят президент". Някой да е казал обратното?
Примерът на негодуващите американски "розови шапчици", на вулгарно псуващата Мадона и призивите й да се взриви Белият дом, трябва да бъде следван, без много да се мисли. Това е целта на неодемокрацията - гражданството да обслужва елита. Мисленето не е негова работа. Това е привилегия на властопомазаните. Затова те си избират кого да образоват и на кого да предадат щафетата. Институциите на обезчестената демокрация трябва да гарантират опазването на този глобален ред, при който осем души владеят половината от богатството на света и при който след всяка криза това богатство става по-голямо, а бедните тълпи - още по-бедни. И да мълчат. Да не си позволяват да наричат това, което се разиграва пред очите им, с истинските му имена. Така, както правят те - избраниците.
Мравунякът обаче вече се разшава. "Розовите шапчици" няма да го спасят. Американският бръмбар го разбуни.