Свободата, Санчо!

Опасна заигравка със свободата на медиите пробват от "Има такъв народ". Още от първите си дни като политици сценаристите на Слави Трифонов демонстрираха цинично и пренебрежително отношение към някои журналисти. Били "купени" или "платени", не задавали "правилните въпроси", крепели предишната власт.

Тошко Йорданов откровено обясни как трябва да се прилагат крумовите закони върху репортери, които допускат "грешки". Колегата му Филип Станев си позволи публично да унижи колежка на пресконференция заради медията, в която работи.

Да, борбата с "кафявите", "жълтите", платените журналисти и медии е жизненоважна за демокрацията и правовата държава. Но свободата на медиите, любима дъвка на всички политици, не зависи само от собствеността и рекламодателите. 

Свободата на журналиста се ражда в момента, в който той се усети защитен да каже истината. Защитен от закона, не само от работодателя.

Днес ИТН посягат към медиите. Тези, които толкова им пречат, защото им задават трудни въпроси, припомнят стари обещания и още по-стари обвързаности на техни депутати и кандидат-премиери. Медиите, които питат за дипломи и научни трудове. Така, както питат и пишат за корупцията на ГЕРБ, за лобита на главния прокурор, за двойното гражданство на Кирил Петков, за назначения в НАП... 

Хората на Слави сипят закани, говорят за разплата "като му дойде времето". Заклеймиха учени, които извадиха наяве плагиатството на Петър Илиев - тях нападнаха, не него. 

Нещо се обърках - нали бяхме срещу мутрите и страха?