Нашенският прочит на "Европа 2020"

Христо Лафчиев, БАН
 
Европа пише: наука - иновации - образование - зелена икономика - заетост.
Дянков чете: магистрали - магистрали - магистрали - магистрали.
Интересен поглед към евростратегията "2020" направи тази седмица министър Дянков пред обществения съвет по европейските въпроси към парламента. Неговата презентация представи българския прочит на тази стратегия. Посвещавайки половината от своето експозе на ползата от магистралното строителство и от полагането на асфалт, той всъщност очерта основния недостатък на своя особен, "по Дянковски" прочит на европейската стратегия. Изводът за мен е прост: "С.Д. не може да чете."
Всъщност няма език, на който целите на евростратегията: "знания и иновации, по-устойчива икономика, високи нива на заетост и социално приобщаване", да бъдат изтълкувани като: "по-добра инфраструктура, по-конкурентоспособна младеж, най-добрата бизнес среда в ЕС, доверие към държавните институции".
Никъде в Европа доверието в държавните институции не се поставя на съмнение (защо ли?) и никъде строителството на инфраструктура не е национален приоритет (по разбираеми причини). Понятието "бизнес среда" не съществува в стратегията "Европа 2020".
Интересното в този нашенски прочит на "Европа 2020" е и обвързването на магистралостроителството с традиционните мераци на управляващите за превръщането ни в сервитьорско-обслужваща, т.е. чисто туристическа нация. Засилването на магистралното строителство за сметка на пълното занемаряване на науката, иновациите и образованието се мотивира с това, че: "Важността на тази цел се определя и от достъпа до културно-историческите обекти на България." Като си припомним спорните кости на Йоан Кръстител, скоростта, с която С.Д. намира (?) милион за тях, "шибо"-скандала и сравним това с кризисната невъзможност учените да бъдат финансирани, мисля че нещата с приоритетите на правителството са ясни: "Учени, учители и творци, гледайте си работата - магистралите идат!"
Днес вече е ясно, че и след толкова сериозна заявка на ЕС - цяла Европа да се съсредоточи в научни и иновационни дейности и оттам в напредък за целия континент, ние ще останем в примитивността на магистралното валякомислие. Не че пътищата не са важни, но не са по-важни от знанието и науката. Не са по-важни от моженето и владеенето на модерните технологии. Липсата на приоритет за науката и иновациите в българската пътна карта към "Европа 2020" показва дълготрайния страх на нашите управляващи от високото научно ниво на българските учени и в частност на тези от СУ и БАН. Изглежда, по-лесно е да се разглобят на части двата читави локомотива на българската наука, отколкото да се последва европейският стремеж към научно лидерство.
В кой ли век иска да ни отпрати този иностранец?

Назаем от Агенция Кросс