Паралели

Демократът Барак Обама отново спечели доверието на голямата част от американците за нов мандат в Белия дом. Ожесточената предизборна кампания, която обхвана във въртележката си съзнанието, надеждите и съмненията на милиони американски граждани, приключи. Видяхме финала, чухме думите на Обама, но чухме и не по-малко емоционалните и честни слова на неговия съперник - републиканеца Мит Ромни. Всъщност май чухме едни и същи призиви и послания - не насрещни и взаимно отхвърлящи се, а напълно паралелни и в идеята си, и в контекста си.
Шоуто в Америка свърши. А за нас остана да потърсим светлинка в края на тунела, който адски силно ни се ще да води в посока, паралелна на тази, която наблюдавахме преди часове. И осъзнахме, че е време да се поучим.
Мит Ромни заяви след финала, че се е кандидатирал за президент, защото е загрижен за бъдещето на Америка. И с ясното самочувствие на загубил битката отправи призив, който за нас тук, в България, звучи политически непонятно - че "принципите, които са в основата на неговата страна, остават". Той призова и към нещо, което също трябва добре да осмислим: "Републиканци и демократи трябва да се обединим в името на доброто на нашата страна." 
Последната дума по право принадлежи на победителя. Обама ясно дефинира принципите си за единението на нацията, на която е призван да служи. "Вярвам, че можем да вземем бъдещето в ръце заедно, защото не сме толкова разединени, колкото политиката ни предполага. Ние сме нещо повече от сбор от индивидуални амбиции", заяви президентът, допълвайки, че заедно с божията воля "ще продължим пътя си напред и ще напомним на света защо живеем в най-великата страна на земята".
Чуха ли тези думи-клетва нашите политици и дали изобщо могат да ги осмислят?