За книгите с надежда

Вече съм пенсионер. С всички права, негативи и надежди. У нас пенсионерите нямат и идея за отдих, след като започнат да очакват всеки месец своята единствена надежда - пенсията. Та се хвърлих и аз настървено към нов бизнес с надежда и уважение към книгата. Станах книгопродавец. Наех офис в голяма столична книжна борса, почти на края на града. Подредих скромно заглавията си и зачаках клиенти за разпространение в страната - в Разград, Кърджали, Велинград, Монтана, Пловдив, Гоце Делчев.
 Дните минаваха бавно и търпеливо. Клиентите оглеждаха скептично книгите, бележниците, календарчетата... Сред най-новите продукти - сборници с песни, класически автори, сатира, лирика, политически заглавия, бележници, джобни календарчета. В края на седмицата, в четвъртък, бе закупено едно-единствено джобно календарче с 50 процента търговска отстъпка за 10 стотинки. Сега от тези десет стотинки приход трябва да отделя за месечния наем, за режийни разноски, за консумативи за касовия апарат, за хонорар на счетоводителя, за транспортни разходи, за печатните услуги. Не се съмнявам, че вече ви е ясно "какво ше остане и за пенсионера -книгопродавец". Или с думите на Вапцаров, чиято книжка също се предлага, "В мечтите няма цензура".
На същото това място в сутерена на книжната борса преди време са разпространявани книгите на "Световит".Тук са се продавали книгите, издадени от Огнян Младенов - романите на Христо Калчев.
И затова още на втория ден при мен нахълта запъхтяна клиентка с въпроса:
-  Тук се продаваха книгите на Христо Калчев. Има ли нещо от тях?
С поглед й посочих новите заглавия.
- Сега тук предлагаме само Христо Смирненски, Христо Ботев...
Тя махна недоволна с ръка. И в очите й се четеше въпросът: "А те кои са?"
Ще кажете, пресилено е. Може и така да ви се стори. Но това прочетох в погледа й.
Да, да. Така е. Тук сега има книжки джобен формат с творби на Иван Вазов, Петко Славейков, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Христо Ботев, Пейо Яворов, сборници с вечните песни на България и Русия. Всички заглавия вече са качени и се предлагат по електронната поща с 35 процента търговска отстъпка...
Днес, петък, дойде и първата поръчка за "Приказка за стълбата" от Христо Смирненски с неповтормите фейлетони и публицистични шедьоври. Получих новия приход от два лева и шестдесет стотинки. Точно 26 пъти повече от вчера... Каква успеваемост! Какво шеметно начало за един пенсионер като книгопродавец!
Не знам защо се сещам отново за есетата на Николай Петев. Той издаде наскоро 17 есета против този свят. Писателят Петев не харесва този свят, защото в него по-унизен от българската книга е човекът. Защото в този свят материалните ценности победиха духовните. Защото ни е завил с нищета и мизерия. Защото към книгата ни е останала само надеждата, и ако този свят не се промени - изход няма.