Туризмът в България расте 2 пъти по-бързо от европейския

В какво състояние е туризмът, доколко успешен сезон изпращат браншовиците и какви са перспективите пред новия туристическия сезон - това са въпросите след края на лятото.
За първото полугодие на 2014 г. данните на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) са сдържано оптимистични. За периода януари-юни 2014 г. страната ни е посетена от 2 634 887 чуждестранни граждани (без транзитно преминалите),  което е увеличение с 5,7% спрямо същия период на 2013 г.  Приходите за хазната от международен туризъм за периода са близо 1,3 млрд. лв., което е с 5,3 на сто повече в сравнение със същия период на 2013 г.
По данни на Световната организация по туризъм към ООН туристическата индустрия в България генерира 13,6 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни при средни 9% за останалите европейски страни. Нещо повече. У нас туристическата индустрия се развива с най-бърз темп и изпреварва средноевропейския темп, който е около 4,4 на сто. За 2013 г. туризмът дава 3,2 млрд. евро директен принос към икономиката на страната ни. Ако се изчислят също стоките и услугите от други отрасли, които се реализират чрез туризма или имат отношение към него, този дял би бил много по-висок. Индиректно туризмът вкарва в икономиката ни над 5,5 млрд.  евро. Това превръща този сектор в структуроопределяща индустрия за българската икономика.
Според коефициента`LPT, измерващ съотношението между местно население и чуждестранни туристи, ние сме десетата дестинация в света с повече чуждестранни туристи от собственото си население. 
И докато през първите месеци на годината туристическият сектор беше с позитивни очаквания за лято 2014-а заради заявения интерес от чуждестранните партньори и факта, че на българския пазар започнаха да навлизат нови туроператори, то последните месеци този ентусиазъм се разколебава.  
През юни посещенията на чужденци в България запазват високо ниво - 1 176,5 хил., или с 1% над нивото от юни 2013 г., но се отчита и първият сериозен спад от държави извън ЕС - Турция и Украйна, съответно с 20,7 и 16,4% намаление. Въпреки това хотелиери регистрират ръст на нощувките - с 11,6% повече в сравнение с юни миналата година. Увеличение отчитат и общите приходи от посещения на чужди туристи. Причина за това е ръстът на туристи от 10-те основни пазара в сектора.
Тенденцията за ръст се запазва и през юли 2014 г., когато приходите от нощувки се увеличават с 9,2% в сравнение с юли 2013 г. Регистриран е ръст както в приходите от български граждани - с 20,9%, така и от чуждестранни - с 6,8%. Чуждите туристи, посетили страната ни през юли, са с  4,9% повече на годишна база и достигат над 1,792 хил. според НСИ. Традиционният пазар на руски туристи, за който имаше опасения, също се запазва.   
Въпреки добрите данни се регистрира намаление с 11,9% на посещенията с цел почивка и екскурзия в разгара на туристическия сезон. Така през лято 2014-а за първи път влязохме в активния сезон със спад на пътуванията с цел почивка. Летният ваканционен туризъм осигурява над 70% от приходите в сектора, които надхвърлят 3 млрд. евро годишно, и спадът в най-печелившия сезон би довел до по-ниски приходи в хазната от туризъм тази година, предупредиха наблюдатели.  Основателни ли са обаче опасенията и кои са причините за тях?
Променливото време, проливните дъждове и незапомнените наводнения през тази година се посочват от туроператорите сред основните фактори. Лятото беше необичайно дъждовно, а новините за наводнения определено не благоприятстват привличането на туристи. Освен това локални наводнения доведоха до щети в някои туристически обекти. Албена бе сред най-пострадалите курорти, два къмпинга в Созопол също, а община Приморско обяви бедствено положение заради преливането на реките Ропотамо и Дяволска. Според официалната информация само щетите върху инфраструктурата са за 3 млн. лв.
Другият основен проблем са кризата в Украйна и санкциите срещу Русия. От бранша много пъти вече коментираха, че заради проблемите между Русия и Украйна, които са ключови пазари, сезонът може да бъде по-слаб от миналата година. Причина за това е обезценяването на рублата и на украинската гривна спрямо еврото. Това прави ваканциите в Европа по-скъпи и руските туристи предпочетоха дестинации извън ЕС, а от Украйна или направиха същото, или просто ограничиха пътуванията си. За руските туристи обаче България си остава предпочитана дестинация, защото спадът е минимален, като преди това се отчиташе траен ръст. По-чувствително понижение се наблюдава само през август, когато руските туристи са намалели с 14,4%, а туристите от Украйна - с 8,8%.
Принос за този спад освен политическата и икономическата ситуация имат и фалитите на 7 руски туроператора, три от които работят активно на българския пазар. В резултат хиляди туристи се оказаха блокирани в различни курорти по света, включително и в България, а сред хотелиерския бизнес се създаде известно напрежение. При някои от туристическите агенции лимитът на застраховките е по-нисък от реално направените продажби на пакети и за хотелиерите по-голямото предизвикателство бе да защитят вземанията си, отколкото да реализират големи продажби. 
Загубите обаче се компенсират с ръст на туристи от други основни пазари. Такива например са посещенията от Централна Европа като Германия, Полша, Чехия и Словакия, които са скочили с 15-35% през летния сезон. 
При все това заради наводненията общият брой на чуждестранните туристи у нас през август отбелязва спад с 1,2 на сто спрямо август 2013-а, като броят им е 1,6902 млн. Посещенията с цел почивка и екскурзия продължават да намаляват, като отчитат спад с 15%, но за сметка на това дошлите в командировка и с други цели се увеличават съответно с 50% и 17%, което компенсира крайния резултат. 
За септември все още няма обработени данни, но общо за първото полугодие резултатите за хазната от отрасъла са оптимистични. Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за първите 6 месеца на годината са над 1,7 млрд. евро, което е с 3,6% повече спрямо същия период на 2013 г. Общо за периода спадът на туристите от Украйна е 4,6%, а руските туристи, посетили България, дори са се увеличили с 1,7% тази година. Зам.-министърът по туризма призна, че заради срива на рублата е имало проблеми при подготовката на пакетите за руските и украинските туристи, намалили са и периода си на престой у нас, но като цяло посещенията от тези две страни остават стабилни заради добрата работа на българските туроператори с тях. "Не трябва да се забравя, че въпреки конфликта в Крим България беше от малкото страни, която участва със свой национален щанд и в Русия, и в Украйна и дори спечели награди за представянето си и на двете места", припомни заместник-министър Бранимир Ботев.
Що се отнася до българския турист, според представители на бизнеса данните за него са най-трудни за обобщение, тъй като той по разбираеми причини не ползва туроператорски и транспортни услуги, пътувайки до Черноморието, а често не прави и предварителни резервации. Показателни обаче бяха колоните автомобили на югозапад през отпускарските месеци. Още повече че за средния българин според Евростат най-честа форма на пътуване в страната е т.нар. уикенд туризъм - от 2 до 4 дни в края на работната седмица - на планина, до СПА курорт или различни забележителности. Броят на тези посещения и приходите от този вид туризъм са по-трудни за междинна обработка и засега не могат да се прогнозират годишните приходи в сектора.
А предстои и зимен сезон, който е традиционно силен. За него хотелиерите и туроператорите започнаха да се готвят още в края на летния сезон. Голяма част от договорите вече са подписани и показват, че интересът към страната ни от традиционните пазари не е намалял. У нас идват 400 000 скиори годишно, а потенциалът ни е за над 1,5 млн. души. Реално скиорите оставят повече пари от летуващите на морето. За развитието на зимния туризъм обаче е нужна инфраструктура и това е заложено в Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България с хоризонт 2030 г. Тя предвижда през всяка следваща година до 2020-а страната ни да има устойчив ръст на туризма от над 4%. Това е два пъти над средния очакван ръст на туризма в Европа. В близките години се предвижда за Европа той да е 2,7%, а за Азия 3,5-4%. Според анализите на Световната организация по туризъм към ООН през 2020 г. България ще бъде посетена от над 9 милиона чуждестранни туристи без транзитно преминаващите. През 2030 г. се очакват над 12 млн. чужди туристи, като за периода до 2020 г. туризмът може да генерира до 18% от БВП на България. В момента той е 13,6% от БВП на страната, като преди една година е бил 12,5%.  Как да се реализират тези цели разяснява стратегията до 2030 г. Впрочем тя напълно обезсмисля отделно ведомство по туризма, каквито искания имат браншовици. Необходимо е единствено ресурсите, с които разполага страната ни, да се развият и използват ефективно и стратегията посочва начините за това. От своя страна туристическата индустрия, ако иска да си върне българските летовници, които все по-често избират да почиват в чужбина, трябва да наблегне на грижата за чистотата на морето и плажовете и нивото на обслужване - проблеми, които от години са колкото ясно видими, толкова и пренебрегвани.