Необходимият дълг до 2017 г. е не повече от 10,5 млрд. лв.

Проф. Христина Вучева е финансов консултант и председател на Националния съвет по статистика, дългогодишен преподавател по финанси в УНСС. Участвала е в изготвянето на проектите на основните икономически закони в периода 1991-1996-а г. Вицепремиер и министър на финансите в служебното правителство на Ренета Инджова (1994-1995).

"Държавно финансиране за частните училища е грешно решение, то противоречи на целия смисъл на общественото финансиране на публичните услуги "

- Г-жо Вучева, какво според вас се случи в парламента в сряда? Горанов каза, че гласуват само ратифициране на договор с посредниците, но бяха зададени и параметри на нов дълг, който бе ратифициран? Вие се обявихте против взимането на заем от 16 млрд. лв. - защо, какъв заем й трябва на България до 2017 г.?
- Беше определено, че с искания заем ще се покриват задължения на държавата, чиито падежи са в периода 2015, 2016 и 2017 г. както и определения в Закона за държавен бюджет за 2015 г. дефицит и прогнозния размер на дефицита за следващите две години. Това определя размера на средствата, които са необходими - те не са повече от 10,8 млрд. лева. Във вчерашното обсъждане не бяха предоставени данни, които да оспорват посоченото число. Нещо повече - имаше нещо като обещание, че няма да се използва цялата сума от 16 млрд. лв., която е посочена в одобрения на 9.02.2015 г. от правителството договор. Може да се съжалява, че по толкова значими въпроси за нашето развитие разговорите, дискусиите и решенията са на нивото, което видяхме и чухме през последните дни. Много неверни и откровено глупави неща се казаха, при това от народни представители, претендиращи, че се занимават професионално с икономика и публични финанси.
- След като дефицитът по държавния бюджет се определя в годишния закон за бюджета, след като в този закон се утвърждават годишните лимити за размера на новия дълг - през 2015 г. е 8 млрд. лв., от които 6,9 млрд. лв. е дългът, който може да се емитира на външния пазар, то не е ли противоконституционно да се подписва договор, в който се одобрява дълг за 3-годишен период?
- Този въпрос е основателен. Той е трябвало да се постави от народните представители при обсъждането на Закона за държавен бюджет за 2015 г. по отношение чл.69. Текстът на този член гласи, че се разрешава на Министерския съвет да подпише средносрочен договор за емитиране на дълг. От този текст се възползва МС, който на 9.02.т.г. е одобрил подписания на 6.02 договор от г-н Горанов. Така формално всичко е в рамките на закона. Очевидно опозицията е проспала възможността да опонира навреме. Заслужава да се отбележи, че никога досега не е съществувал такъв текст в Закона за държавен бюджет. Считам че в икономически план и с оглед на същността на бюджетния процес не би трябвало да има подобни средносрочни регламентации на държавния дълг, след като народната воля за приходи и разходи и за лимит на дълга се изявява в закон за период от една година. В случая ще се твърди, че всичко е в рамките на закона. Смехотворни обаче са приказките, че средносрочният договор за дълг е финансова иновация, която трябва да приемем с овации. Още по-смешно е твърдението, че това не е нов дълг, не е договор за дълг, а договор за дилърство. Препоръчително е тези, които повтарят това, да прочетат въпросния договор за дилърство както и договора за агентство и всичките стотина страници за това как ще се емитират облигации от името на българското правителство, които ще се продават от въпросните дилъри, с посредничество на споменатите финансови агенти. Според договора всеки от дилърите има право да представя на г-н Горанов сметка за направените разходи при пласирането на нашите облигации.
- Предложението да се финансират частните училища разбуни духовете - наложи се мнението, че това би било нерегламентирана помощ, защо според вас?
- Моето виждане по този въпрос беше изразено в кратка публикация в медиите. Продължавам да твърдя, че това е грешно решение, което е в противоречие с целия смисъл и съдържание на публичните услуги и тяхното обществено финансиране чрез бюджета. В правен аспект е наистина нерегламентирана държавна помощ за частни търговски субекти-дружества, еднолични търговци или друга правна форма. Освен всичко друго подобно решение ще отвори нови възможности за корупционни практики.