Аху-иху, а после - тихо

Аху-иху, а после - тихо. Така действа българската прокуратура. Хората на Иван Гешев си позволяват да спретват медийни сензации, да привикват камери, да насочват прожектори към обявените от тях "престъпници" и после да се снишават, когато се окаже, че обвиненията им са зле скалъпени. Поредният спукан балон е задържането на президентския съветник по сигурността. Съдът констатира, че арестът на Илия Милушев е незаконен и е бил предопределен без значение от наличните доказателства. И после нека Гешев да ни обяснява, че няма предубеденост в действията на прокуратурата му. Нека мнозинството в парламента да му даде още правомощия. Тогава Каскета ще може да "захлупи" който и когато пожелае. Него май не го интересува дали нечий авторитет незаслужено ще пострада, важно е да е медийна звезда и да "удря престъпността" с акцент върху "удря".

Знаково е и отношението на прокуратурата към Закона за достъп до обществена информация. За разследването срещу Васил Божков ще дават подробности, ама когато и каквото решат. И за други обвиняеми така правят. Явно от съда не им пука, защото вече на няколко пъти са осъдени за отказ да предоставят информация. Да не забравяме, че държавното обвинение не желае публично да посочи на базата на какви анализи иска да си уреди промени в НПК, които да му развържат още повече ръцете. Българският хелзинкски комитет (и не само) чака отговорите. 

Лошото е друго. България се гласи да предаде челния опит и в Европа. Няма как иначе да си обясним подхода, с който управляващите искат да се подбират бъдещите делегирани европрокурори. Със законовите изменения, които властта пробутва, на практика Гешев ще избира кого да командирова в Европа. Има вероятност тези му прокурори да се развихрят още повече и захлупването да придобие по-широки мащаби. Дали Европа одобрява подхода "аху-иху, а после - тихо"?