Предколедно

    В сивия смог на столицата народът направо полудя от потребителска треска. Пазарува се като за последно и то все на уж намалени цени, които търговците предварително понадуха, за да поддържат илюзията за големия кяр по празниците. Хората обаче искат да грабнат тези мигове от живота и с удоволствие се разделят със спестените парици. Та животът се завъртя около кинтите. Оживиха се МОЛ-овете, поукрасиха се магазините, започнаха фирмените тържества, пораздвижиха се платените момичета и момчета, понараснаха и апетитите на отрудения народ за някой и друг миг щастие в морето от тревоги за всеки нов ден и терзания за бъдното.
    Напълно нормално е в преддверието на Коледа да бъдем по-ведри и оптимистични, да очакваме чудеса, както казват, да отвърнем очи от грозното и съзрем само хубавото, да загърбим поне за малко проблемите си и изпаднем в безвремието на празничната наслада. В пролога към празниците обаче за кой ли път и моето приповдигнато настроение отлетя нанякъде. Мястото на случката е "Женският пазар". Та редя се за ошав и гледам пред мен дребна женица, в прилично якенце втора употреба, рови в надиплените на конец сухи плодове. "Какво бъркаш ма, не си ли виждала ошаф, не ми разбърквай стоката. Ето ти една суха слива, та да си станете две", каза дебеловрат "търговец" и подхвърли сбръчкания плод в очакване едва ли не на аплодисменти за своята "духовитост" от владеещия тържището мургав етнос. Жената повдигна насълзени очи и за моя изненада взе сливата. С една много бяла, измъчена ръка, набраздена с възсини венички. Това не беше бездомничка, а обикновена българска пенсионерка с мизерно подаяние от държавата, която вероятно тя бе градила в младостта си и която сега й се отблагодарява за труда с пенсия за...мизерия. Срам! И се замислих - дали примерно тази сънародничка би се доредила до "новите молекули", с които управляващите така драстично настроиха срещу себе си обществото. Но и с онази вече играна постановка на топло и студено - с мораториума за новите лекарства за онкоболни, последващата комисия и логичното отпадане на забраната под безкомпромисния натиск на опозицията. А не по волята на някои, които си присвояват правото да се разпореждат дори с живота и смъртта и отнемат единствената останала светлина за немалко хора - надеждата.
По Коледа, казват, ставали чудеса. Наша милост, излиза, се нагледахме на тях предварително. Предпразнично отново се разделихме с илюзиите да вдигнем някой и друг самолет във въздуха. То не бяха пазарлъци, то не бе чудо. Сега нож в гърба на военното ни въздухоплаване заби уж приятелска Украйна и най-вече проблематичното й управление. Кой друг, ако не именно то чрез негова държавна фирма, за да мъсти на Русия, употреби правото си за обжалване на процедурата за откриване на обществена поръчка и по този начин препятства единствено възможното и логично споразумение с руската РСК "Миг" за ремонт на машините. Изглежда ние пак сме прекараните в една по-голяма игра, в която отново участвахме погрешно и сега берем горчивите плодове. А нека се сетим как с навлажнени от умиление очи тръбяхме за справедливите искания на "Майдана", как бравурно реагирахме на всичко, което режисираха отвъд Атлантика с европейска помощ. Дори сега не проявяваме усет за момента и промяната в нагласите към процесите към ръководството в Украйна, а си караме по старата схема, за която получихме като дар блокиране на процедурата за ремонт на самолетите. И пита ли се някой дали отделените 81 милиона и забавеното изпълнение на поръчката вече ще стигнат, когато е известно, че в последно време военното оборудване на международния пазар сериозно поскъпва? А защо ли? Ами прочетете посланията в току-що представената стратегия за националната сигурност на САЩ и ще ви стане ясно.
И тъй като сме много силни по процедурите и "създаването на необходимата организация" по тях, то пак предколедно попариха и надеждите за спасяване на туризма в Банско. Първо от правителството се натопорчиха да приемат бързо решение, а след това явно "зеленото човече" Димов удари спирачката и подпря рамото на екомошениците. Те пък по свои си пътища активизираха уж международни фактори по проблема, които дори не знаят къде се намира България, за да лобират за запазването на българската природа. Прозрачно и срамно, но за нас, че им се хващаме, а не защитаваме собствените си интереси. Както и за явно бързото решение за концесиите за плажовете за определени хора, както и за..., за.... и така безкрай в ГЕРБ-ерската мъглявина.
Но нека накрая измислим и добра новина. Пращящата от придошъл от цялата страна за къшей хляб народ в столицата може и да ахне пред намерението на главния архитект да освети акцентите в метрополиса в един характерен цвят. Така било по света, така ще е и у нас. Нищо лошо, красиво дори. Нека поне така засветим със собствена, а не с отразена светлина. Съберете се и слейте сърцата си в радост с деца, внуци и приятели. Струва си да се живее, независимо и напук на всичко.