Богат грозен няма

"Утре ти ще се омъжиш". Това е вълнуваща песен на Патриция Карли, изпята преди почти половин век от Емил Димитров по текст на Васил Андреев. Любимата на лиричния герой ще се омъжи, но, както се случва не само в песните, за друг. А другият, "той е красив и с пари, но там ще бъдеш без мечти!", по признанието на самия потърпевш. От днешна гледна точка бихме казали: щом е красив и с пари, какво друго да желаеш, за какво са ти мечти? Другото е напасване на характерите за съвместен живот, което се налага и на богатите, и на онези, които си броят стотинките, и на красивите, и на тези не съвсем.
Във времената на споменатата песен ги нямаше сегашните бедняци, но пък липсваха и днешните милионери. Може да звучи странно, но уравниловката ни позволяваше да се влюбваме истински, освободени от съображения с материален и финансов характер. Навярно затова в шлагерите се пееше за луната и звездите, за морето на младостта, за надежди и нежност, за целувки и сърца, за любовта, "без която не можем" и "която ще бъде векове безсмъртна, но само веднъж жива". Болка се появяваше при баналните, но неизбежни разминавания в любовта, когато, както пееше Боян Иванов, "аз търся тебе, ти търсиш друг, той търси друга, тя пък търси друг". Случваше се и някой да проплаче тъжно, като докоснати струни от китарата на Енрико Масиас: "Бих бил щастлив, склонил глава, на твоите нежни рамена, но нямам право на това - на мой приятел си жена!" Но тези вопли бяха единични и тихи, защото "забранената любов" не се толерираше в онова общество.
Истинските страдания на "юношата бледен" обаче настъпваха, когато възникваше не просто разминаване, а подценяване на същността му, на достойнствата му, особено когато това ставаше по груб начин. Когато девойката, нарочена за Жулиета, възприемаше като Ромео не него, а някого другиго, който обикновено е не само по-привлекателен, но дори и красив, който е по-интересен и почти задължително с чувство за хумор, сякаш момичетата се появяват на този свят, най-вече за да се смеят. Тогава ревността затлачваше и песните, и живота с всичките си разновидности - от примиренческото "знам, достоен не съм, друг ще бъде любим" до наглото "дори да не искаш да бъдеш с мен - моя си, твой съм аз".
Няма да е честно, ако не признаем, че още тогава различията не толкова в имането, колкото в положението, започнаха да деформират света на чувствата. Филмите ни са пълни с герои от така наречената неучеща и неработеща младеж, превзели сърцата на момичета със "знатен" произход. Тези истории завършваха трагично, както във "Всичко е любов", което обаче не отслабваше, а, напротив, засилваше вниманието на младия зрител към сметкаджийството. Все по-осезаемо беше, че "всичко става с хора на тоя свят", както горчиво простена Стефка, героинята на Катя Паскалева от "Вилна зона", когато единственият й син отхвърли така желаното от нея сближаване с дъщерята на другаря Недев и избяга от дома с някаква си Снежа.
Четвърт век по-късно красотата на партньора като че ли не вълнува голяма част от момичетата. Щом е с пари, за какво му е да е и красив! Най-добре е да е някой футболист - хем печели повече, хем по-лесно можеш да го водиш за носа. Да му родиш някое дете, пък после, ако ще, да те изхвърли. С издръжката след развода и ти ще си живееш добре, че и много по-свободно. Футболистите обаче са малко, на повечето "златотърсачки" им се налага да харижат телата си на откровени и брутални мутри. Ще бъдат третирани като вещи, ще бъдат и налагани с юмруци, но пък през останалото време - чалготеки и СПА-центрове, шопинг-терапия и клюки с приятелки, скъпи дрехи и бижута, пари за нови кубици силикон и джип за рождения ден. Някои от тези момичета са и умни, но вместо да развиват способностите си, предпочитат да кешират красотата си. Други гледат да не попаднат в мутренските среди и правят кариера, но и там разчитат първо на женските си дадености, а после на професионалните си качества. Трети не могат да се похвалят с ум, но и не са дотам глупави, че да се оставят да бъдат пощипвани от някой несретник в кварталните кръчмички.
И едните, и другите, и третите са убедени, че "богат грозен няма". Както и че "русо гладно няма". Тези максими са като гърнето и похлупака - те не само, както и да се обръщат, винаги се намират, но и това отдавна се е превърнало в модел на поведение. И само от дъжд на вятър някой ще изпее като Ивана: "За какво са ни всичките тези пари, щом приятели нямаме вече? За какво са ни всичките тези пари, щом сънят подминава ни вечер?" Но този глас ще бъде "като в пустиня", защото душите на мнозина от нас вече наистина са опропастени.
Впрочем можем ли да се надяваме тъкмо крехките девойки да спрат похода на мутрите, след като голяма част от държавните мъже не могат да сторят това? Или не искат.
  
   Други текстове от автора на: ivoatanasov.info