Бащата на яйцето

Борис Христов има роман с това заглавие. Действието в него няма нищо общо със случилото се в Светия престол на 24 май, но Росен Плевнелиев беше толкова доволен от идеята да подари 200-килограмово яйце, че пърхаше от щастие, сякаш сам го е снесъл. Не е добре така да се иронизира държавният глава, но в никакъв случай не е  незаслужено. Този човек продължава да ни шокира с приумиците си. Сигурно е бил много горд, когато по-късно стана ясно, че въпросното яйце е третият по странност - а навярно и по глупост - подарък, поднасян някога във Ватикана. Наистина трябва да си непоправим ексцентрик, за да си представиш папата като квачка, нуждаеща се от яйце за мътене. Или пък да внушиш, че България е курник, обитаван от щастливи по европейските норми кокошки.
Автор на двуметровото произведение е пловдивски скулптор, опитал се да го предложи още миналата година като подарък за папата. Навярно с убеждението, споделено от негова сътрудничка по телевизията, че яйцето е много по-удачно като символ от турската тоалетна, с която България беше представена в Брюксел по случай чешкото председателство на Евросъюза. Само че тогава реагирахме като ужилени срещу Давид Черни, според чиято концепция страната ни е инсталация от клекала. Докато сега сами се поставяме в неудобно положение.
Миналата година президентът Първанов не одобри идеята за гигантското яйце като подарък. Сега обаче наследникът му го припозна като свой продукт. С което напомни авторитетното мнение на бедняка Пурко от филма "Господин за един ден" по отношение на вечния въпрос кое е първичното: кокошката или яйцето. Яйцето е първичното, каза героят на Тодор Колев, то няма откъде да дойде, докато кокошката може да долети отвсякъде. В случая първичното е разумът, той няма откъде да пристигне, ако не ти е вътрешно присъщ. А глупостта сама се предлага и ако ти липсва първичното, от многото идеи ще избереш тъкмо тази, с която да се изложиш.
Вероятно Плевнелиев е бил повлиян от рекламата, че размерът има значение. Сигурно се е вдъхновил и от това, че подаръкът няма как да мине през вратата на папската стая, та ще се наложи Светият отец да излезе навън, за да види българското чудо. Президентът не се поколеба да постави на изпитание националния ни манталитет, в който е вградена поговорката, че чуждото яйце винаги изглежда по-голямо. На него му се искаше нашето да е най-голямо и успя да го стори. От което обаче никой не изпадна във възторг, защото всички си дадохме сметка, че подаръкът е на ръба на кича, а може би и отвъд него.
Плевнелиев създава впечатление, че взима решенията си с натежала глава, сякаш не си е доспал на паркинга. Внимателният поглед показва нещо друго - за него е важно не толкова какво точно става, а че се случва тъкмо с него. Че той е в епицентъра на събитията. Чухме възторга му от факта, че с Бенедикт ХVI си говорили на немски, сякаш това не е родният език на папата, а някаква непозната досега на човечеството лексика. С италианския премиер Марио Монти пък се разбирали от половин дума. Прилича на хвалбите на Борисов как Берлускони му мерил с педи плещите. Сиреч, макар да сме се появили скоро на сцената, вече имаме запазено място в световната политика.
Тази самовлюбеност се наби на очи и при посещението му в родния си край. Можеш да започнеш с низане на тютюн, възкликна той в Рибново, и да станеш президент. Защо да не може, ако Бойко те посочи, какъв е проблемът? Плевнелиев обаче вече си вярва, че сам е спечелил поста си. Личи му отдалеч, че се радва като дете на всяка секунда, прекарана на върха на държавата. Понякога това предизвиква взрив от възмущение, но той сякаш не е в състояние да го осъзнае. Така беше на волейболния мач от олимпийската квалификация срещу Германия. Едната беда беше, че не донесе късмет на отбора, а другата, че загубата ни не накърни ни най-малко еуфорията му от това, че го дават по  телевизията. Седящият до него премиер посърна, но президентът остана прав и с високо вдигнати ръце аплодираше, гледайки не събитията на терена, а себе си на видеостената.
След като сричаше като първолак пред паметника на Левски, все се надявахме, че поне за Деня на Ботев Плевнелиев ще наизусти кратката си реч, но напразно. Човекът обаче компенсира тягостното ни впечатление с развеселяващи изяви. За пернишкото земетресение се представи на нивото на футболен коментатор, успокоявайки, че Господ е българин. Украински депутати нарекоха това пълна глупост, а руските медии се препълниха с шеговити коментари, че нашият държавен глава знае дори каква е националността на Бога.
Новината, че Плевнелиев ще бъде номиниран за президент, го свари по дънки. Наложи се охраната да тича за официално облекло. Година по-късно той успя да влезе в президентския костюм, но не и в президентската роля. Ето защо отсега можем да предвидим, че ще бъде запомнен не като бащата на нацията, а в най-добрия случай като бащата на яйцето.
  
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info