Психологията на еничарите

Докато вървяха скандалите с "агентите на комунистическите служби", със СРС-тата и някои по-второстепенни, мнозина бяха склонни да видят едва ли не края на управлението на ГЕРБ и на Бойко.
Само че не прецениха добре - с един удар гордиевият възел (сякаш) беше разсечен.
Всъщност това е "истинска победа" за Бойко, който с един замах успя:
- да даде знак и внуши, че "неистово желае битка с престъпността и корупцията";
- да демонстрира "държавническо поведение и замах";
- да покаже "великодушие" към опонентите си, като едновременно ги увери в "готовност да споделя ресурсите на политиката и властта с тях";
- да застане "над политическото тесногръдие" и че е готов да работи с чужди кадри;
- да въвлече всички в отговорността за управлението.
Това хвърля нова светлина върху Бойко... за тези, които не го познават.

Той е човек, който въпреки упорито внушавания образ на твърдоглавие знае правилата на играта. Всъщност направеното е не толкова послание към подножието на властта, колкото към онези, които за пореден път ще трябва да бъдат...

мобилизирани да гласуват

Почти всяко поредно правителство имаше две основни грижи - да махне колкото може повече от получените в наследство кадри и да ги замени със свои, верни. Сега Бойко Борисов демонстрира по своя си начин, че "стои над тия неща". Той добре владее символното поведение. Още по-добре познава психологията на еничарите.
Когато нещо не му харесва, навежда главата и почва да боботи. За да си обясним обаче поведението на премиера, не бива да забравяме кой е той.
На първо място е формиран според традицията на миналите условия в средно българско семейство, след което - в дисциплиниращата школа на МВР и източните бойни изкуства. И ако традициите на българина са се загубили, не той е виновен. Ако дисциплинарната традиция и клетвата са променили ориентацията си - също.
Ако в далечното минало е имало самураи, които са търчали напред-назад да се колят за каузи или да се кормят за честта си с мечове, то в цивилизовано време те са си измислили "уке" и "тори". А това съвсем пасва на съвременните политически традиции.
Докато "тори" атакува отдясно, "уке" по предварителна уговорка първо отстъпва, след това с мощно залитане контраатакува и победоносно се надвесва над условния противник. Без обаче да нанася фаталния удар.
След това ролите се сменят.
Не наблюдаваме ли точно това в политиката? Практиката е договорена предварително. Едните атакуват мощно, другите залитат, следва контраатака и високо вдигната за победен поздрав ръка. После - изправяне на падналия, поклон и... ролите се сменят. От този конфликт никой не страда. Дори напротив, всеки извлича ползи.
Даже публиката.
Ако се вземе под внимание тази особеност в изграждането на сегашния премиер, ще бъдат разбрани много от решенията му.
Самият той е "сложна личност" - служител на "тоталитарното МВР", с "перспективно развитие", но в новото време се обидил, че го деполитизират, напуснал и отишъл в частния бизнес. Поел отговорната задача да охранява, което в ония години вървеше със застраховане, банкиране и т.н.
Без да е сигурно, че самият той е участник в създаването на т.нар. групировки, има достатъчно аргументи да е близък с тях и техните създатели чрез общо служебно или спортно минало. И въпросните контакти, съжителство и бизнес му гарантират бързо забогатяване.

Поемането на охраната

на две от най- известните политически фигури му осигурява допълнителната символика, като го вписва във "високия статус" на българския елит. Защото Бойко Борисов е човек от елита. Следователно човек, който играе по правилата, наложени от времето. Което означава и човек на статуквото.
Единият от охраняваните от него е бил човек на предишното статукво, другият - на сегашното. Единият е гарантирал предишния елит, другият заедно с бодигарда си гарантират сегашния.
Поради това каквото и да е новото и поредно "страховито съкращение" на "поредното страшилище" за престъпници и корумпирани, това ще е положението. Статуквото трябва да бъде спокойно и гарантирано.
А преди имахме много неща, между които и съкращения - АПК, ТКЗС, ДЗС, СЕЛКООП, ТАБСО, ГОРУБСО и т.н. Сега също имаме - БОП, СРС, ДАНС, НАП. И ако

едните даваха работа и хляб

то другите не само не дават, ами и взимат, а в повечето случаи раждат само скандали. Та тъкмо когато всички решиха, че нищо не се променя, се появи "нещо ново" - БОРКОР. Интересно кой ли е "родил" тази абревиатура и по каква аналогия?
Защото нямаше служба, която да не се стреми да добави към функциите си и полицейски. Справка - идеи и предложения за митническа, данъчна, общинска и всякаква друга полиция. Освен това във всички служби на МВР има инспекторати и отдели, които да се борят с корупцията. В Министерство на финансите и в основната хранилка, митниците, си имат "Митническо разузнаване и разследване", "Последващ контрол" и други подобни. Към всичките има вече звена за Вътрешна сигурност. Сега ще има обаче и БОРКОР. Оглавявана от Румен Миланов...
По-лесно е да се сети човек на коя от националните служби не е бил директор този човек, защото е бил в Националната полиция, Жандармерията, БОП-а, Националната служба за охрана, Съвета по национална сигурност при МС. При това (ако не с напълно противоположни), то с различни цели и методи на работа. Естеството на заеманите длъжности постепенно го превърна в

еднакво доближен до различните власти

и центрове на влияние. При това не е известно където и по какъвто и да било повод да е действал решително. По-ясен знак, че "човекът става за всичко", едва ли може да има.
Подгласница му става Елеонора Николова, бивша прокурорка и депутатка, минала по традиция (поне!) през две партии и със съмнения за повлияване от друга. Другият заместник - Петко Сертов, е типичен харизматик на новото време.
От многото му качества най-полезно е, че поне в една от важните европейски държави

е смятан за твърде свой човек

Другият знаков момент от решенията на премиера е искането и приемането на оставката на Цветлин Йовчев, досегашен председател на ДАНС. Едно друго интересно и многопластово решение...
Събрала в себе си школата на стари национални служби и "ново творчество", което "трябвало да разузнава финансите", чийто бивш директор в интервю очерта, че работи на цели 90 процента с постъпваща по линия на международния обмен информация, въпросната мегаслужба доказа, че е неподвластна дори на властта.
От думите на осмелили се да повдигнат завесата на ревниво пазените "тайни уволнени" служители станаха ясни поне няколко неща. Както основната включена в ДАНС служба, така и новата агенция е доминирана от кръг персонално заинтересовани, възприели едноличното лидерство, позволявали си вместо да пазят, да вършат опасни за националната сигурност неща.
Този кръг се доминира от опасни играчи, които

скриват извършеното от тях

зад завесата на класифицираната информация и държавната тайна. Той безнаказано и неколкократно инициира и участва в подмяната на властта, като при това остава в сянка и на сухо. А зад този кръг стоят в йерархията външни и поради това - отговорни единствено за собствените си интереси фактори.
Всъщност

изваждането на Цветлин Йовчев не решава нищо

а просто снема или размива персоналната му вина. Той не е бил и никога нямаше да може да бъде реалният ръководител на Агенцията. Както няма да бъде и който и да е, който се очаква да бъде назначен... Такъв със сигурност и за дълго ще остане истинският, едноличен и удобен за всички. Но и това разместване отново устройва както премиера, така и статуквото, което трябва да бъде успокоено и гарантирано.
В противен случай властта може да се окаже застрашена.
Във въпросния "основен играч в ДАНС" е инвестирано много. От различни места. И да се играе против тях е опасно - за всекиго. Като бъде гарантиран за в бъдеще и едновременно с това - оставен традиционно в обичаната и от него самия сянка, този основен играч много по-добре ще продължи да изпълнява мисията си.
А новият, осветен от светлината на прожекторите, ще бъде удобният и предан шут, който прелива от любов към патроните си. А с "изваждането" на Йовчев премиерът Борисов си осигурява плацдарм и за "още полезни ходове".
На първо място - да извърши разместване, при което всеки ще бъде запленен от илюзията, че участва в решенията. Йовчев беше един от задължените към старата ОДС, респективно - ДСБ, който при това им остана верен докрай. По този канал

изтичаше несанкционирано много и опасна информация

която те можеха да използват за собствени цели. С внезапното изваждане на Йовчев този канал вероятно ще пресъхне, което вече притесни ДСБ и Синята коалиция. Та така те ще престанат да притискат и застрашават правителството на ГЕРБ.
Другите партии ще са спокойни, особено ако назначени и развивани през годините с "тяхно добро" кадри се раздвижат по върховете.
Които и да са те, това не размества опасно пластовете и освен всичко доказва тезата за огромната кадрова банка.
Рекрутирането на политическия и управленски елит отдавна се възпроизвежда вътре в него самия.
А основания за гордост ще има най-вече родилият много ръководни кадри за силовите структури Пловдив, където са концентрирани, оказва се, много политически и олигархични интереси, стъпили в миналото, но и "подложили добре" за бъдещето.
Задоволяване на апетитите на други центрове на влияние също е осигурено. И нито един от спряганите за кариерно развитие не е непознат и не е решен без тях.
Това заедно с новото БОРКОР ги успокоява и... осигурява едновременно.
Що се отнася до външните фактори, те се оправят отлично в мъглата, извираща отвътре.