Превързана или завързана Темида
Прокуратурата се крие зад права, докато законите се нарушават и се застрашава националната сугурност
/ брой: 29
Преувеличава се броят на подслушваните лица у нас, успокои ни от ефира на бТВ министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той уточни, че всяка година специални разузнавателни средства се използват срещу 3 до 5 хил. души. Че те направо не работят тия служби. Наскоро бивш заместник-министър, станал един от известните теоретици и изследователи на българските спецслужби и сигурността, каза, че по последни данни в ДАНС на един служител се пада половин агент.
Не е лошо, ако се има предвид многото говорене по темата, публикуване на списъци и заплахи за лустриране.
При това да си агент на ДАНС например е по-сигурно и престижно. Колкото и да са политизирани, началниците им не се хвърлят да работят по особено опасни обекти. Така най-много някой агент да стане милионер. Първо е безопасно, второ е традиция и трето е гарантирано, особено в обкръжението на някой модерен ръководител от службите.
Друг е въпросът с престъпността. Битова или организирана, както и да си я изследват на части или делят в анализи, тя си е опасна работа.
Първо, контингентът е доста по-първичен и няма нищо общо с похватите на изфинените дипломати, които, колкото и да ги изкарваш агенти и доносници, ще позабършат тайно някоя сълзица, ще поизсекнат нослето и ухилени ще застанат отново на опашката за постове. Естествено зад граница.
Защото тук българските граждани искали гаранции за своята лична сигурност. Дори?!
Иначе г-н вицепремиерът е прав да изразява недоумение, че не е имало дебати за подслушванията по времето на множеството поръчкови убийства и отвличания. Май вицето и премиерът заемаха доста отговорни постове, да не кажем най-важните в МВР, именно по онова време. А убийствата си ставаха, както и отвличанията.
И ако все пак има по някой успех в борбата срещу престъпността, то този успех идва въпреки изреждалите се амбиции по възловите места.
Иначе подслушване като подслушване. То винаги може да стане опасно, ако се цели да бъде такова, ако се извършва от
некомпетентни или неморални хора
Същото между впрочем се отнася и за агентурата и разработките. За това някои експерти настояват да се отворят досиетата и на прехода. Защото много добре се знае слагачеството и готовността за изпълнение на чужди на българските интереси поръчки колко характерни са за някои. Или за агенти, които се предават от българските към чуждите служби и след като вкусят един път от възможността да бъркат едновременно в няколко каци с мед, как им се услажда. Естествено за сметка на градиращо предателство и доизмисляна и доукрасявана информация. Все пак и чуждите служби чиновнически робуват не на истината, а на отчетите.
За това морал е необходим повече отколкото дават разните курсове, школи и специализации, които за по ден-два завършват съвременните кариеристи, гордо редящи огромни дипломи или удостоверения, изписани с красиви готически букви.
А колко е временно всичко сочи с примера си и Танов. Доскоро първи подслушвач, днес вече подслушван. За това бяха необходими провинциални талибани на възлови места в съответните служби. Те най-добре ценят кариера, барабар със софийско жителство, лампази и модерни апартаменти, заслужени със сляпо послушание.
Вицепремиерът Цветанов се направи и на експерт - трябвало да се прави разлика между обект на разработка и лице, попаднало в разработка.
Сигурно, ама кой да я направи и коя категория е причислена в горните официално съобщени числа - на разработваните като обекти или....
Че нали така учат в
онези школи за малоумници
- набелязваш си обект на разработка, но не му скачаш веднага, а се насочваш към изучените му вече връзки, бодваш им там съответните микрофончета и след известно време те сами те отвеждат на него. Нищо че това са негови приятели от квартала, съседи, роднини, колеги от училище и т.н. Няма безгрешни.
Още по-лесно е, ако си имаш уж служба за борба с организираната престъпност или полиция под ръка, която да си партнира със съответната специална агенция-октопод.
Изваждаш от картотеките на последната служебните връзки на някой, добавяш малко информация по схемата "Наш източник (или доброволен заявител), пожелал анонимност" и наклепваш вътре всичко, каквото ти се ще, за да създадеш материален носител на информация и оттам - основание за разработчица от най-невинно естество.
После завърташ съответната схема и подвключваш всички ресурси на държавата. След - ако не седмици,то месеци всичко необходимо ляга на бюрото - политици, министри, служители, бизнесмени, учени и т.н. Май вече идва ред на тютюнопроизводителите.
"Попадналите в разработките" според терминологията на г-н Цветанов (едно време им се викаше "протичащи") са само допълнителна екстра. При това важна. Винаги в даден момент можеш по избор да пришиеш някому и на групата му епитета "организиран". И ако не си особено изкушен откъм свян и морал, взимаш всичкото това на въоръжение, за
да умножиш славата и властта
Защото с тях идват и парите, което в условията на пазарната икономика е най-важно.
Само за сведение на тези, които правят всичките тези магарии - и преди вас имаше мераклии. Даже най-отявлените в момента напират с жалките си остатъци от политически ресурси, като се правят на важни партньори в управлението. Дори единият, който се пъне по ТВ-та, вестници и радиа като специалист по сигурността, беше оценен дори от онези, на които даваше поръчки, с доста обиден епитет на нещо малко, грозно и зло.
Командирът им, който тогава спускаше поръчките, сега ни поучава и видимо раздвоението го кара да се вижда отново целия в бялото на властта. Ако че европейските му партньори най-демонстративно декларираха, че търсят създаването на ново дясно в България. А целият екип на Командира се докара до това дередже именно защото преяждаха с власт. Е, и с пари, ама това не трябва да се знае, защото нито някой ще се самосезира (една от причините е, че много добре го знае), нито ще се лиши от удоволствието да имате още някой зависим и затова удобен за бъдещи пазарлъци.
Цветан Цветанов не пропусна да атакува хората, разпространили записите на Ваньо Танов, с министри, депутати и премиера Бойко Борисов. Вътрешният министър заяви, че журналистите от в. "Галерия" е трябвало първо да предадат мистериозните флашки в прокуратурата за експертиза и чак след това да публикуват съдържанието им.
Явно имало още неизкушени от знания хора във властта. Записите обикновено си ги разпространяват службите. Те си организират подслушването, те си го четат и накрая те си решават кога то да стане достояние на един или на друг. Това не е трудно да се установи, особено като се проследи битието и кариерата на сегашните ръководители на служби от върха поне до средните нива. И с просто око ще се видят взаимообвързаности с политическите и бизнес (откъм сенките) елити през годините. Също така ще се види и една пронизваща времето зависимост - управляващите си отиват компрометирани, а хората от службите остават и още на другия ден с лекота се припознават с новите. До следващия закъснял урок.
Видимо доказателство, че това ще се случи, са
закъснелите отговори
Вицепремиерът припомни, че институтът по криминалистика открил манипулации в записите. Това, ако е така, вероятно се е знаело още първия ден на огласяването им, но някой по някаква причина е изчаквал, та да се преглътне по-лесно новината, че "манипулацията е факт, но не може да бъде доказана поради унищожаване на оригиналите".
Естествено, както е по закон - в установения срок.
Веднага след това вицепремиерът Цветанов определи като "изключително несериозни" твърденията на бившия служител на ДАНС Росен Миленов, който заяви, че в службата има злоупотреби в особено големи размери и окачестви записите като 100% автентични.
Според вицепремиера въпросният Миленов, ако е имал подобна информация или съмнения, е имал възможност да сезира прокуратурата и сподели наблюденията си още при напускането на родното ФБР. Тук май боите опасно се сгъстяват.
Доста преди бившият редови служител да каже това, то много по-обстоятелствено беше очертано от заемалите висши ръководни позиции в ДАНС Рашко Зайков, уволнен като директор на Дирекция контраразузнаване, и Велин Хаджолов, началник на отдела за специални операции. В техните твърдения се говореше не само за злоупотреби с власт и пари, а и за шпионаж в полза на чужди служби.
Най-интересното е, че дори казани, нещата останаха да висят в празното пространство. Дебелите врати на уж народното събрание плътно затиснаха станала явна тайна. А имащата право да се самосезира прокуратура сухо преглътна.
Така де! Правото не е задължение, нали?
Друго щеше да е, ако, както в случая с "Лиани", служби посегнеха на тайната на овластените уж от суверена (народа) да го представляват български депутати.
Според вицепремиера бившата ДС, сред които Алексей Петров и президентът Георги Първанов, стои зад скандалите, като опитва да дестабилизира властта.