Контрол връз контрола
/ брой: 132
Ако има нещо, за което днешните управници трябва да си понесат кръста, това е за удара, който нанесоха и продължават да нанасят на държавността! С безотговорното си приказване и премиер, и министри превръщат държавата в огромна седянка. Махленско сборище, на което всеки говори, без да мисли за последиците, каквото му падне или са му поръчали.
Вчера премиерът каза пред посланиците на страните-членки на ЕС, че България се отказва от участие в проекта "Бургас-Александруполис" и замразява "Белене". Енергийният министър Трайчо Трайков чак не повярва на думите Борисови. И се опита да замаже положението. Не му е за първи път. Така стана и с "изпускането" за национализацията на електроразпределителните предприятия. Спомнете си още как Дянков "закрива" БАН, а Борисов "спасява" академията. Как Цветан Цветанов "напада" митниците в битката с контрабандата, а Симеон Дянков тупа по рамото Ваньо Танов. Как финансовият министър казва на МВР да мълчи и да си гледа работата, а самият Борисов като малко дете, самодоволно потривайки ръчички и махайки с краченца, се радва на конкуренцията между вицепремиерите си.
Играта на "добро" и "лошо" ченге може да е любима на малките момченца, които мечтаят да станат полицаи, но не е присъща на държавниците. Още по-малко допада на целокупния народ, който възприема всяка дума, изречена от министър, за "чиста монета". Не просто защото така е научен, а защото държавата са основно институциите и тези, които ги представляват. И тя не е топче за пинг-понг или перце за федербал, че да бъде подхвърляна и издухвана оттук и там.
А то какво се оказва. Не били компютри, а компоти. Не били за Япония, ами от СССР. И не сме ги изнесли, ами са ни ги върнали... Само че на тези, дето ни управляват, отдавна им е минало времето, в което са си играли на "развален телефон" или на "на ти си куклите, дай си ми парцалките". Страшно и опасно е, че безкрайното бръщолевене, извадено като от комедиен сериал (само дето отдавна не ни е смешно), отваря поразия след поразия. Подривайки основите на това, което се нарича държава. Подценявайки, омаловажавайки и неглижирайки я. За което няма оправдание, нито прошка.
Има обаче един немаловажен въпрос? Каква държава е тази, в която управляващите не само не знаят какво говорят, не могат и не си контролират приказките, но и не е ясно дали и кой им ги контролира? Дано премиерът поне на този въпрос се опита да намери отговор. Без да го объркваме, с искрено желание да му помогнем, само ще припомним: Дянков казва нещо, Борисов го коригира; Борисов казва друго, Трайков го завърта на 180 градуса; Цветанов се произнася, а след това Дянков променя посоката. Кого да слушаме и кому да вярваме. За едно поне сме сигурни и спокойни - Волен Сидеров контролира ДАНС.