Истеричната кампания срещу Конституционния съд

В разгара на политическата криза, която изправя България пред седмите поред предсрочни парламентарни избори, което води до дестабилизиране на институции в държавата, един орган, който засега запазва своята независимост - Конституционния съд - е подложен на неистов политически натиск. В близките дни магистратите трябва да се произнесат по атакуваните конституционни промени, написани от Надежда Йорданова, които 49-ото Народно събрание прие под натиска на "правната нула" Христо Иванов.
Повече от ясно е, че основните промени в частта за съдебната власт

ще бъдат обявени за противоконституционни,

което означава, че прословутата съдебна реформа, смисъл на живота и политическото битие на Христо Иванов, отива на боклука. И това ще стане факт именно с решението на Конституционния съд по последните промени в основния закон.
Според магистрати с промените в Конституцията 49-ото Народно събрание е премахнало органи, създадени от Великото Народно събрание (ВНС) в Конституцията от 1991 г., какъвто е Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) и е създало нови, като Общото събрание на двата съвета, с неизяснени според тях функции.
Ако на това основание промените бъдат обявен за противоконституционни, това означава, че са приети от некомпетентен орган (обикновен парламент), което ги прави нищожни и тогава се възстановяват автоматично старите норми на Конституцията. А това естествено означава да се търси политическа отговорност от тези, които създадоха невъобразим в държавата конституционен хаос.
Ето защо Христо Иванов, Атанас Славов, Йонко Грозев, Андрей Янкулов в последните три седмици водят истерична кампания срещу Конституционния съд - една от малкото институции в държавата, която за три десетилетия успя да устои на всевъзможни предизвикателства.
Атаката е именно заради очакваното произнасяне на КС по делото за обявяване на противоконституционност на поправките в основния закон, приети в края на 2023 г.
За групата интерес буди преди всичко Шестата поправка на глава „Съдебна власт“, с която на практика бе поставено „началото на края“ на независимостта на прокуратурата. Основателните очаквания тези промени да бъдат отменени, при това с внушително мнозинство, отключи неистов опит за налагането на тотална преса над 12-те членове на КС.

Нечувана атака

Провалените като политици и юристи без професионален опит Христо Иванов и Атанас Славов първи нарушиха неписаното правило да не се атакува Конституционния съд нито по висящи дела, нито по негови произнасяния. Пакт, който с малки изключения, е бил спазван над 30 години.
Без каквито и да е данни Иванов и Славов отправиха грозни внушения за оказван натиск върху конституционните съдии да отменят промените, свързани с превърналата се в банално клише „съдебна реформа“.
Истинската причина да отправят тези безпочвени нападки всъщност са свързани с напълно закономерното очакване на цялата професионална общност промените от края на миналата година да бъдат отменени. Иванов и Славов знаят много добре аргументите на професионалната гилдия – както на прокурорите, така и на не малка част от съдиите, на адвокатурата, академичната общност, а и на много независими експерти.
И точно защото са наясно с това, че в КС има внушително мнозинство (8-9 гласа от съдиите) за отмяната на Шестата поправка, прибегнаха до отчаян опит да защитят собствения си провал и поредно изобличаване в пълната си правна неграмотност. Точно това е причината Иванов и Славов дори да не искат да дебатират по същество темата.
Без съмнение всеки уважаващ правото юрист е останал безмълвен когато в последното си интервю за БНТ преди десетина дни Христо Иванов отказа да чуе аргументите защо поправките на Конституцията, които Надежда Йорданова е записвала на лаптопа си, докато са обсъждани в парламента през есента на 2023-а, следва да се обявят за противоконституционни.

Погромът на ПП-ДБ върху конституционализма

Мотивите нямали значение, те не били важни, нито е важно мнението на тогавашния председател на Комисията по конституционни въпроси на парламента Радомир Чолаков, който сам свидетелства за тоталния погром, който мнозинството е извършило, угаждайки на „Продължаваме промяната“- „Демократична България“ и лично на Христо Иванов, за да могат да продължат да оправдават „сглобката“ с ГЕРБ и ДПС. Аргументите са без значение, каза Иванов по обществената телевизия. И това трябва да се помни, защото едва ли у нас има друга публична фигура, която като Христо Иванов да има претенциите да диктува процесите в правосъдната система. После не се изненадвайте, че правосъдието ни е мудно, бавно, а често решенията на съда са меко казано странни.
За Иванов аргументите на конституционните съдии нямали стойност, по-важното било, че ако му отменят реформата, то държавата щяла да се върне с две десетилетия назад. И този човек има претенциите да говори за върховенство на правото, за независимост на магистратите. Нищо подобно, за пореден път Христо Иванов доказа максимата от времето на сталинизма, че целта оправдава средствата.
В този смисъл не бе изненада, че няколко дни по-късно приближен до Иванов журналист от „Капитал“ пусна като своя теза продължение на съжденията на бившия партиен лидер на „Да, България“. Този път от името на Европейската комисия. В Брюксел харесвали поправките, твърди „Капитал“ и това е важното. Дали противоречат на Конституцията, за „Капитал“ и Христо Иванов е въпрос, който не е от значение.

Политическо влияние върху прокуратурата

В тази грозна война отново се включи и друг добре познат герой, близък другар на Иванов – дългогодишният адвокат от Българския хелзински комитет Йонко Грозев. Последните девет години Грозев беше съдия в Европейския съд за правата на човека, където бе изобличен като прокарващ интересите на Сорос в амбициите му да диктува обществените процеси в Европейския съюз. Йонко Грозев, който сам преди два месеца обяви апетитите си да заеме държавен пост у нас, а защо не и поста главен прокурор, написал статия, в която зачерква дългогодишните мантри (сред които и собствените си дори) за нуждата от политическата независимост на правосъдието. Тезата на Йонко Грозев е, че всъщност не било лошо политическото влияние върху държавното обвинение. То щяло да дава възможност за контрол върху обвинител №1 и прочие „опорни точки“ - защо конституционната реформа на ПП-ДБ от 49-ия парламент трябва да бъде запазена.
Неглижира се ключовата теза на юридическата общност у нас, че измененията, направени под диктовката на Иванов и сръчно записвани от Надежда Йорданова на лаптопа й (по свидетелствата на Радомир Чолаков), следва да се направят от Велико народно събрание, защото е налице промяна на модела на съдебната власт, т.е.  измененията засягат и държавното устройство.
От висотата на бивш съдия в ЕСПЧ, уличен в тежък конфликт на интереси от френски разследващ екип, Йонко Грозев дава нов прочит що е то държавно устройство. Много широко било тълкуването „промяната на държавното устройство“ да се отнася до модела на управление на съдебната власт, до наличието на два съвета – висш съдийски и висш прокурорски. В Европа не било така, индиректно предупреждава конституционните съдии в навечерието на тяхното произнасяне Йонко Грозев. Като какъв го прави обаче? Като фактор или като обикновен адвокат?
Да не остане по-назад в поредната атака срещу независимостта на държавното обвинение се включи и друг премного медийно отразяван юрист – антикорупционерът Андрей Янкулов, за когото една нашумяла съдийка сигурно още бленува да стане някога главен прокурор. Янкулов, който преди пет години сам напусна държавното обвинение след десетина години работа в Софийска районна прокуратура, удобно се обяви за продължител на тезата на покойния университетски преподавател Кристиан Таков за приватизация на прокуратурата. Не можело прокуратурата да има монопол върху разследването. Трябвало това да могат да правят и други, може би визира себе си като адвокат и служител на фондация. И той, разбира се, изразява недоволство от очакванията КС да отмени конституционната реформа, политически щели да са мотивите.

Същите персонажи прокарваха и Истанбулската конвенция

Какво се получава? Група провалили се политици, свързани с тях адвокати, кантори, прикрити и явни лобисти, подкрепени от икономически кръгове и огромна медийна мощ – водещи телевизии,  радио, десетки сайтове, фейсбук коментатори и т.н., водят неистова кампания срещу Конституционния съд, докато той решава ключов въпрос за устройството на съдебната власт. Въпрос, който поставя бъдещето на прокуратурата като част от независимото правосъдие или превръщането й в притурка на политическата конюнктура.
Тази грозна кампания срещу върховния пазител на правото в лицето на Конституционния съд може да се сравни единствено с атаките, които съдиите понесоха преди 5 години. Тогава същите персонажи притискаха КС, за да осигурят прокарването на Истанбулската конвенция чрез допускане на ратификация от българския парламент. Конституционният съд удържа и не допусна джендър идеологията да бъде официализирана и наложена на българското общество.
Надеждата днес е, че и сега мнозинството от конституционните съдии ще бъдат на висотата на историята и ще се съобразят с мнението на юридическата гилдия, които в стотици страници мотиви се аргументираха защо „съдебната реформа“ дискриминира прокурорите, тотално обезличава фигурата на обвинител №1 и силно стеснява възможността държавното обвинение да бъде в ролята на защитник на хората. Видно е, че дори участвалите в прокарването на поправката в Конституцията признават, че това е станало в разрез с основния закон на Републиката.
Дано е вярно, че в КС има поне 8 или дори 9 съдии, които са готови да устоят на тази тотална преса, като така запазят независимостта на правосъдието.
Едно справедливо произнасяне на КС, съобразено с Конституцията и законите, ще има отрезвяващ ефект и за политиците, които ще започнат да слушат професионалистите – съдии, прокурори, следователи, за да стане правораздаването по-бързо, ефективно и най-вече справедливо.

Епицентър, със съкращения